1 Ч овекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

“El hombre, nacido de mujer, Corto de días y lleno de tormentos,

2 Ц ъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

Como una flor brota y se marchita, Y como una sombra huye y no permanece.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

Sobre él ciertamente abres Tus ojos, Y lo traes a juicio contigo.

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

¿Quién hará algo limpio de lo inmundo ? ¡Nadie!

5 Т ъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Ya que sus días están determinados, El número de sus meses Te es conocido, Y has fijado sus límites para que no pueda pasar los.

6 О твърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

Aparta de él Tu mirada para que descanse, Hasta que cumpla su día como jornalero.

7 З ащото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

Porque hay esperanza para un árbol Cuando es cortado, que volverá a retoñar, Y sus renuevos no le faltarán.

8 Д аже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

Aunque envejezcan sus raíces en la tierra, Y muera su tronco en el polvo,

9 П онеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

Al olor del agua reverdecerá Y como una planta joven echará renuevos.

10 Н о човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

Pero el hombre muere y yace inerte. El hombre expira, ¿y dónde está?

11 К акто водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

Como las aguas se evaporan del mar, Como un río se agota y se seca,

12 Т ака човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

Así el hombre se acuesta y no se levanta; Hasta que los cielos ya no existan, No se despertará ni se levantará de su sueño.

13 О , дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

¡Oh, si me escondieras en el Seol (región de los muertos), Si me ocultaras hasta que Tu ira se pasara, Si me pusieras un plazo y de mí te acordaras!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

Si el hombre muere, ¿volverá a vivir? Todos los días de mi batallar esperaré Hasta que llegue mi relevo.

15 Щ е повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Tú llamarás, y yo Te responderé; Anhelarás la obra de Tus manos.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

Porque ahora cuentas mis pasos, No observas mi pecado.

17 П рестъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

Sellada está en un saco mi transgresión, Y tienes cubierta mi iniquidad.

18 Н аистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

Pero el monte que cae se desmorona, Y se cambia la roca de su lugar;

19 К акто водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

El agua desgasta las piedras, Sus torrentes se llevan el polvo de la tierra; Así destruyes Tú la esperanza del hombre.

20 Н адделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

Prevaleces para siempre contra él, y se va; Cambias su apariencia, y lo despides.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

Alcanzan honra sus hijos, pero él no lo sabe; O son humillados, pero él no lo percibe.

22 З нае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

Pero su cuerpo le da dolores, Y se lamenta sólo por sí mismo.”