1 А з съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

Yo soy el hombre que ha visto la aflicción A causa de la vara de Su furor.

2 Т ой ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

El me ha llevado y me ha hecho andar En tinieblas y no en luz.

3 Н авярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

Ciertamente contra mí ha vuelto y revuelto Su mano todo el día.

4 З астари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

Ha hecho que se consuman mi carne y mi piel, Ha quebrado mis huesos.

5 И здигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.

Me ha sitiado y rodeado De amargura y de fatiga.

6 Т ури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

En lugares tenebrosos me ha hecho morar, Como los que han muerto hace tiempo.

7 О бгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.

Con muro me ha cercado y no puedo salir, Ha hecho pesadas mis cadenas.

8 О ще и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

Aun cuando clamo y pido auxilio, El cierra el paso a mi oración.

9 О гради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

Ha cerrado mis caminos con piedra labrada, Ha hecho tortuosos mis senderos.

10 С тана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

El es para mí como oso en acecho, Como león en lugares ocultos.

11 О тби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.

Ha desviado mis caminos y me ha destrozado, Me ha dejado desolado.

12 З апъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.

Ha tensado Su arco Y me ha puesto como blanco de la flecha.

13 З аби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

Hizo que penetraran en mis entrañas Las flechas de Su aljaba.

14 С танах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

He venido a ser objeto de burla de todo mi pueblo, Su canción todo el día.

15 Н асити ме с горчивини, опи ме с пелин.

El me ha llenado de amargura, Me ha embriagado con ajenjo.

16 П ри това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

Ha quebrado con guijarro mis dientes, Ha hecho que me revuelque en el polvo.

17 О тблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

Y mi alma ha sido privada de la paz, He olvidado la felicidad.

18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

Digo, pues: “Se me acabaron las fuerzas, Y mi esperanza que venía del Señor.”

19 П омни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

Acuérdate de mi aflicción y de mi vagar, Del ajenjo y de la amargura.

20 Д ушата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

Ciertamente mi alma lo recuerda Y se abate mi alma dentro de mí.

21 О баче това си наумявам, поради което имам и надежда;

Esto traigo a mi corazón, Por esto tengo esperanza:

22 Ч е по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

Que las misericordias del Señor jamás terminan, Pues nunca fallan Sus bondades;

23 Т е се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

Son nuevas cada mañana; ¡Grande es Tu fidelidad!

24 Г оспод е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.

“El Señor es mi porción,” dice mi alma, “por tanto en El espero.”

25 Б лаг е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.

Bueno es el Señor para los que en El esperan, Para el alma que Lo busca.

26 Д обро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.

Bueno es esperar en silencio La salvación del Señor.

27 Д обро е за човека да носи хомот в младостта си.

Bueno es para el hombre llevar El yugo en su juventud.

28 Н ека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

Que se siente solo y en silencio Ya que El se lo ha impuesto.

29 Н ека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

Que ponga su boca en el polvo, Quizá haya esperanza;

30 Н ека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

Que dé la mejilla al que lo hiere; Que se sacie de oprobios.

31 З ащото Господ не отхвърля до века.

Porque el Señor no rechaza para siempre,

32 П онеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

Antes bien, si aflige, también se compadecerá Según Su gran misericordia.

33 З ащото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

Porque El no castiga por gusto Ni aflige a los hijos de los hombres.

34 Д а се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

Aplastar bajo los pies A todos los prisioneros de un país,

35 Д а се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,

Privar del derecho a un hombre En presencia del Altísimo,

36 Д а се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

Defraudar a un hombre en su litigio: Estas cosas no aprueba el Señor.

37 К ой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

¿Quién es aquél que habla y así sucede, A menos que el Señor lo haya ordenado ?

38 И з устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

¿No salen de la boca del Altísimo Tanto el mal como el bien ?

39 З ащо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

¿Por qué ha de quejarse el ser viviente? ¡ Sea valiente frente a sus pecados!

40 Н ека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

Examinemos nuestros caminos y escudriñémos los, Y volvamos al Señor.

41 Н ека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:

Alcemos nuestro corazón en nuestras manos Hacia Dios en los cielos.

42 С ъгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

Nosotros hemos transgredido y nos hemos rebelado; Tú no has perdonado.

43 П окрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

Te has cubierto de ira y nos has perseguido; Has matado y no has perdonado.

44 П окрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

Te has cubierto de una nube Para que no pase la oración.

45 Н аправил си ни като помия и смет всред племената.

Basura y escoria nos has hecho En medio de los pueblos.

46 В сичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

Han abierto su boca contra nosotros Todos nuestros enemigos.

47 С трах и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

Nos han sobrevenido terror y foso, Desolación y destrucción.

48 В одни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

Arroyos de lágrimas derraman mis ojos A causa de la destrucción de la hija de mi pueblo (Jerusalén).

49 О кото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.

Mis ojos fluyen sin cesar, Ya que no hay descanso

50 Д окато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

Hasta que el Señor mire Y vea desde los cielos.

51 О кото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

Mis ojos traen dolor a mi alma Por todas las hijas de mi ciudad.

52 О ния, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

Mis enemigos, sin haber causa, Constantemente me han dado caza como a un ave.

53 О тнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

Silenciaron mi vida en la fosa, Pusieron piedra sobre mí.

54 В оди стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

Cubrieron las aguas mi cabeza, Dije: “¡Estoy perdido!”

55 П ризовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

Invoqué Tu nombre, oh Señor, Desde la fosa más profunda.

56 Т и чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

Tú oíste mi voz: “No escondas Tu oído a mi clamor, a mi grito de auxilio.”

57 П риближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.

Te acercaste el día que Te invoqué, Dijiste: “¡No temas!”

58 З астъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

Tú has defendido, oh Señor, la causa de mi alma, Tú has redimido mi vida.

59 В идял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

Tú has visto, oh Señor, mi opresión, Juzga mi causa.

60 В идял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

Has visto toda su venganza, Todas sus tramas contra mí.

61 Т и си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

Has oído sus oprobios, oh Señor, Todas sus tramas contra mí;

62 Д умите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.

Los labios de mis agresores y sus murmuraciones Están contra mí todo el día.

63 В иж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

Se sienten o se levanten, míra los, Yo soy el objeto de su canción.

64 Щ е им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

Tú les darás su pago, oh Señor, Conforme a la obra de sus manos.

65 Щ е им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

Les darás dureza de corazón, Tu maldición será sobre ellos.

66 Щ е ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.

Los perseguirás con ira y los destruirás De debajo de los cielos del Señor.