1 А з съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Т ой ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не в светлина.
3 Н авярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Навярно против мен обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 З астари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
Застари плътта и кожата ми; строши костите ми.
5 И здигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
Издигна против мен укрепления; и ме окръжи с горест и труд.
6 Т ури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
Сложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 О бгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
Обгради ме и не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 О ще и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 О гради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 С тана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
Стана за мене като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 О тби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.
12 З апъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,
13 З аби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.
14 С танах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
Станах за присмех на целия си народ и за песен на тях цял ден.
15 Н асити ме с горчивини, опи ме с пелин.
Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.
16 П ри това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
При това счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 О тблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
И казах: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 П омни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Помни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката.
20 Д ушата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко.
21 О баче това си наумявам, поради което имам и надежда;
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда:
22 Ч е по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
че по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му.
23 Т е се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.
24 Г оспод е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
Господ е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.
25 Б лаг е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
Благ е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26 Д обро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
27 Д обро е за човека да носи хомот в младостта си.
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Н ека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Н ека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
Нека сложи устата си в пръстта, дано има още надежда.
30 Н ека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 З ащото Господ не отхвърля до века.
Защото Господ не отхвърля довека.
32 П онеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 З ащото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
Защото не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките деца.
34 Д а се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
Да се тъпчат с крака всичките затворници на света,
35 Д а се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
да се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния,
36 Д а се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
да се онеправдава човекът в делото му - Господ не одобрява това.
37 К ой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Кой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ?
38 И з устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
От устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?
39 З ащо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Защо би възроптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Н ека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Нека издирим и изпитаме пътищата си и нека се върнем при Господа.
41 Н ека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Нека издигнем сърцата и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека кажем:
42 С ъгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 П окрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
Покрил си се с гняв и си ни гонил; убил си, без да пощадиш.
44 П окрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Н аправил си ни като помия и смет всред племената.
Направил си ни като помия и смет сред племената.
46 В сичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 С трах и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 В одни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на народа ми.
49 О кото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,
50 Д окато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 О кото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всички дъщери на града ми.
52 О ния, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
Онези, които са ми неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 О тнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
Отнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене.
54 В оди стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Води стигнаха над главата ми; казах: Свърших се.
55 П ризовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Т и чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;
57 П риближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
приближил си се в деня, когато Те призовах, казал си: Не бой се.
58 З астъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
Застъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 В идял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 В идял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 Т и си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 Д умите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
думите на онези, които се повдигат против мене цял ден.
63 В иж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Виж, когато седят и когато стават, аз съм им песен.
64 Щ е им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 Щ е им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 Щ е ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
ще ги прогониш с гняв и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.