1 П лановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа.

2 В сичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

Всички пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете.

3 В ъзлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.

Възлагай делата си на Господа и ще се утвърдят твоите намерения.

4 Г оспод е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

Господ е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия - за деня на злото.

5 М ерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

Мерзост е за Господа всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан.

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

С милост и вярност се отплаща за беззаконието и чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

7 К огато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му.

8 П о-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.

9 С ърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.

10 П рисъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; устата му няма да сгрешат в съда.

11 В ярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

Вярната теглилка и везни са от Господа, всички грамове в торбата са Негово дело.

12 Д а се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

Да се върши беззаконие е мерзост за царете, защото престолът се утвърждава с правда.

13 П раведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

Праведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.

14 Я ростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

Яростта на царя е вестител на смърт, но мъдрият човек я укротява.

15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

В светлината от лицето на царя има живот и неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

16 К олко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, отколкото на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, отколкото на сребро.

17 Д а се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

Да се отклоняват от зло е път на праведните; който пази пътя си, опазва душата си.

18 Г ордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

Гордостта предшества погибелта, а високомерието - падането.

19 П о-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

По-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите.

20 К ойто внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

Който внимава в словото, ще намери добро. И който уповава на Господа, е блажѐн.

21 К ойто е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

Който е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен; и сладостта на устните умножава знание.

22 Р азумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

Разумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им.

23 С ърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.

Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

24 Б лагите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.

25 И ма път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

26 О хотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

Охотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават.

27 Л ошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

Лошият човек копае зло и в устните му има сякаш пламнал огън.

28 О пак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

Опак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.

29 Н асилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

Насилникът мами ближния си и го води в погрешен път;

30 С клопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

затваря очите си, за да измисля извратени неща, и прехапва устните си, за да постигне зло.

31 Б елите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата.

32 К ойто скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си - от завоевател на град.

33 Ж ребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

Жребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа.