1 А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и главните свещеници, покрити с вретища, при пророк Исая, Амосовия син.

3 И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

Те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

4 М оже би Господ твоят Бог ще чуе думите на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу, затова възнеси молба за остатъка що е оцелял.

Може би Господ, твоят Бог, ще чуе думите на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ, твоят Бог, чу, затова принеси молба за остатъка, който е оцелял.

5 И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.

И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исая.

6 И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

Исая им каза: Така кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

7 Е то, аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

Ето, Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя.

8 И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.

И така, Рапсак, като се върна, разбра, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис.

9 И царят чу да казват за асирийския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу това, прати посланици до Езекия, казвайки:

А царят чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против теб. И когато чу това, прати посланици до Езекия, като каза:

10 Т ака да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

Така говорете на Юдейския цар Езекия, кажете му: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 Е то, ти чу какво направили всичките царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление: та ти ли ще се избавиш?

Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всички земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш?

12 Б оговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф, и еденяните, които бяха в Таласар?

Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

13 Г де е ематският цар, арфадският цар и царете на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

Къде са ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, Езекия отиде в Господния дом и го разгъна пред Господа.

15 И Езекия се помоли пред Господа, като каза:

И Езекия се помоли пред Господа:

16 Г осподи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.

Господи на Силите, Боже Израелев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята.

17 П риклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати тогова да похули живия Бог.

Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; чуй всички думи на Сенахирим, който го изпрати да похули живия Бог.

18 Н аистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;

Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;

19 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

20 С ега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

И така, сега, Господи, Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

21 Т огава Исиая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

Тогава Исая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ, Израелевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

22 Е то словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря: Зад гърба ти поклати глава Ерусалимската дъщеря.

Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря.

23 К ого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев.

Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против Святия Израелев.

24 Г оспода си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина. В леса на неговия Кармил.

Господа си обидил ти чрез слугите си, като си казал: С множеството на колесниците си излязох аз върху височината на планините, върху уединенията на Ливан; и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; и ще вляза в най-крайната му височина, в гората на неговия Кармил.

25 А з изкопах и пих вода: И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет.

Аз изкопах и пих вода; и със стъпалото на краката си ще пресуша всички реки на Египет.

26 Н е си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних. Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини.

27 З атова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се: Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив. И жито препърлено преди да стане стъбло.

Затова жителите им станаха безсилни, уплашиха се и се посрамиха; бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на покрива на къщата и жито, прегоряло преди да изкласи стъбло;

28 Н о Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене.

но Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мене.

29 П онеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си - в устата ти, и ще те върна по пътя, по който си дошъл.

30 И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете Насадете лозя и яжте плода им.

И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете това, което е саморасло, втората година - това, което израства от същото, а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.

31 И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.

И оцелялото от Юдейския дом, което е останало, пак ще пуска корени долу и ще дава плод горе.

32 З ащото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

Защото от Йерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион - оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

33 З атова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила,

Затова така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в този град, нито ще хвърли там стрела, нито ще дойде пред него с щит, нито ще издигне против него могила;

34 П о пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да излезе, казва Господ;

по пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, казва Господ;

35 З ащото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

защото ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.

36 Т огава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

Тогава излезе ангел Господен и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато хората станаха на сутринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.

37 И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

И така асирийският цар Сенахирим си тръгна и отиде, върна се и живееше в Ниневия.

38 А когато се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.

А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побегнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.