1 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.

А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя.

2 А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

А Сихем, син на евееца Емор, местният владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

3 И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина; той обикна момата и ѝ говорѝ по сърцето ѝ.

4 И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

Сихем говорѝ и на баща си Емор: Вземи ми тази мома за жена.

5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

6 Т огава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Яков, за да говори с него.

7 А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха затова, че той извършил безчестие на Израел, като изнасилил Якововата дъщеря - нещо, което не трябваше да стане.

8 И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

И така, Емор разговаряше с тях, като им казваше: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

9 И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

И се сродете с нас; давайте на нас вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.

10 Ж ивейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.

Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.

11 Т оже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

Също и Сихем каза на баща ѝ и на братята ѝ: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.

12 И скайте от мене вино и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми кажете; само ми дайте момата за жена.

13 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

А Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и им казаха:

14 Н е можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било укор за нас.

15 С амо при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

Само при това условие ще се съгласим с вас: ако вие станете като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

16 т огава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

тогава ще даваме нашите дъщери на вас и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

17 Н о, ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

18 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

И това, което казаха, допадна на Емор и на Еморовия син Сихем.

19 М омъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

20 Т огава Емор и сина му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже:

21 Т ия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, вижте, земята е достатъчно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

22 Т ия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ само с това условие, че всеки от мъжки пол между нас ще се обреже, както те се обрязват.

23 Д обитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

Добитъкът им, имотът им и всичките им животни няма ли да станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

24 Т огава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.

Тогава всички, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всички, които излизаха през портата на града му.

25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол.

26 У биха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

Убиха с острието на меча Емор и сина му Сихем; а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.

27 Т огава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

28 З абраха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство;

Заграбиха овцете им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и цялото им богатство;

29 и откараха в плен всичките им деца и жени, и разграбиха всичко що имаше в къщите.

и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, каквото имаше в къщите.

30 Н о Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

Но Яков каза на Симеон и Левий: Вие ме изложихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще загина аз и домът ми.

31 А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

А те отговориха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?