1 П раведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат от земята, без да размисли някой, Че праведният се отнема преди да дойде злото.
Праведният загива и никой не взема това присърце; и благочестивите биват отнемани от земята, без да размисли някой, че праведният бива отнет преди да дойде злото.
2 Т ой се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.
Той се успокоява; те си почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си.
3 А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.
А вие, синове на магьосница, рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.
4 С него се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.
С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли деца на престъпление, рожба на лъжа,
5 В ие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?
вие, които се разпалвате в похотта си между дъбовете, под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под разцепените скали?
6 Д елът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?
Делът ти е между камъчетата на потоците; те, те са твое наследство и на тях си изливала възлияния, принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тези неща?
7 Н а висока и издигната скала си издигнала леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.
На висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачвала да принасяш жертва.
8 З ад вратите и стълбовете им си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.
Зад вратите и стълбовете им си поставила спомена си; защото си се открила на друг освен Мен и си се изкачила; разширила си леглото си и си се съгласила с тях; обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.
9 О тишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.
Отишла си и при царя с помади и си умножила ароматите си, пратила си далеч посланиците си и си се унизила дори до преизподнята.
10 У морила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.
Уморила си се от дългия път, но пак не си казала: Няма надежда; намерила си съживление на силата си, затова не си примряла.
11 И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомняш за Мене, Нито да Ме съхраняваш в сърцето си? Не е ли защото Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?
И от кого си се уплашила или убояла, за да излъжеш и да не си спомниш за Мене, нито да Ме съхраняваш в сърцето си? Не е ли, защото Аз млъкнах, и то от дълго време, понеже ти не се убоя от Мене?
12 А з ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, няма да те ползуват,
Аз ще изявя правдата ти; а колкото до делата ти, те няма да ти бъдат от полза. Бог обещава помощ и изцеление
13 К огато извикаш, нека, те отърват сбирщината на идолите ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Ми хълм.
Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти; но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете; а който уповава на Мене, ще владее земята и ще придобие святия Мой хълм.
14 И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.
И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, премахнете спънките от пътя на Моя народ.
15 З ащото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,
Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Святият: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се,
16 З ащото няма да се съдя с човеците вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже тогаз биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.
защото няма да се съдя с хората вечно, нито ще бъда винаги гневен; понеже тогава биха примрели пред Мене духът и душите, които съм създал.
17 П оради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но кой упорито последва пътя на сърцето си.
Поради беззаконната му лакомия се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; но той упорито последва пътя на сърцето си.
18 В идях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.
Видях пътищата му и ще го изцеля; още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му.
19 А з, Който създавам плода на устните, казва Господ, Ще река: Мир, мир на далечния и близкия: И ще го изцеля.
Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ, ще кажа: Мир, мир на далечния и близкия; и ще го изцеля.
20 А нечестивите са като развълнувано море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.
А нечестивите са като развълнувано море, защото то не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал.
21 Н яма мир за нечестивите, казва Бог.
Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.