1 П раведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат от земята, без да размисли някой, Че праведният се отнема преди да дойде злото.

Праведник умирает, и никто не принимает этого к сердцу; и мужи благочестивые восхищаются, и никто не помыслит, что праведник восхищается от зла.

2 Т ой се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.

Он отходит к миру; ходящие прямым путем будут покоиться на ложах своих.

3 А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

Но приблизьтесь сюда вы, сыновья чародейки, семя прелюбодея и блудницы!

4 С него се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.

Над кем вы глумитесь? против кого расширяете рот, высовываете язык? не дети ли вы преступления, семя лжи,

5 В ие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?

разжигаемые похотью к идолам под каждым ветвистым деревом, заколающие детей при ручьях, между расселинами скал?

6 Д елът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?

В гладких камнях ручьев доля твоя; они, они жребий твой; им ты делаешь возлияние и приносишь жертвы: могу ли Я быть доволен этим?

7 Н а висока и издигната скала си издигнала леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.

На высокой и выдающейся горе ты ставишь ложе твое и туда восходишь приносить жертву.

8 З ад вратите и стълбовете им си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

За дверью также и за косяками ставишь памяти твои; ибо, отвратившись от Меня, ты обнажаешься и восходишь; распространяешь ложе твое и договариваешься с теми из них, с которыми любишь лежать, высматриваешь место.

9 О тишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.

Ты ходила также к царю с благовонною мастью и умножила масти твои, и далеко посылала послов твоих, и унижалась до преисподней.

10 У морила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.

От долгого пути твоего утомлялась, но не говорила: 'надежда потеряна!'; все еще находила живость в руке твоей, и потому не чувствовала ослабления.

11 И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомняш за Мене, Нито да Ме съхраняваш в сърцето си? Не е ли защото Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?

Кого же ты испугалась и устрашилась, что сделалась неверною и Меня перестала помнить и хранить в твоем сердце? не оттого ли, что Я молчал, и притом долго, ты перестала бояться Меня?

12 А з ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, няма да те ползуват,

Я покажу правду твою и дела твои, --и они будут не в пользу тебе.

13 К огато извикаш, нека, те отърват сбирщината на идолите ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Ми хълм.

Когда ты будешь вопить, спасет ли тебя сборище твое? --всех их унесет ветер, развеет дуновение; а надеющийся на Меня наследует землю и будет владеть святою горою Моею.

14 И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.

И сказал: поднимайте, поднимайте, ровняйте путь, убирайте преграду с пути народа Моего.

15 З ащото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,

Ибо так говорит Высокий и Превознесенный, вечно Живущий, --Святый имя Его: Я живу на высоте и во святилище, и также с сокрушенными и смиренными духом, чтобы оживлять дух смиренных и оживлять сердца сокрушенных.

16 З ащото няма да се съдя с човеците вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже тогаз биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.

Ибо не вечно буду Я вести тяжбу и не до конца гневаться; иначе изнеможет предо Мною дух и всякое дыхание, Мною сотворенное.

17 П оради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но кой упорито последва пътя на сърцето си.

За грех корыстолюбия его Я гневался и поражал его, скрывал лице и негодовал; но он, отвратившись, пошел по пути своего сердца.

18 В идях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.

Я видел пути его, и исцелю его, и буду водить его и утешать его и сетующих его.

19 А з, Който създавам плода на устните, казва Господ, Ще река: Мир, мир на далечния и близкия: И ще го изцеля.

Я исполню слово: мир, мир дальнему и ближнему, говорит Господь, и исцелю его.

20 А нечестивите са като развълнувано море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.

А нечестивые--как море взволнованное, которое не может успокоиться и которого воды выбрасывают ил и грязь.

21 Н яма мир за нечестивите, казва Бог.

Нет мира нечестивым, говорит Бог мой.