1 И ли не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

Разве вы не знаете, братия (ибо говорю знающим закон), что закон имеет власть над человеком, пока он жив?

2 З ащото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докогато е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжовия закон.

Замужняя женщина привязана законом к живому мужу; а если умрет муж, она освобождается от закона замужества.

3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

Посему, если при живом муже выйдет за другого, называется прелюбодейцею; если же умрет муж, она свободна от закона, и не будет прелюбодейцею, выйдя за другого мужа.

4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържите с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Так и вы, братия мои, умерли для закона телом Христовым, чтобы принадлежать другому, Воскресшему из мертвых, да приносим плод Богу.

5 З ащото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;

Ибо, когда мы жили по плоти, тогда страсти греховные, законом, действовали в членах наших, чтобы приносить плод смерти;

6 н о сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

но ныне, умерши для закона, которым были связаны, мы освободились от него, чтобы нам служить Богу в обновлении духа, а не по ветхой букве.

7 Т огава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

Что же скажем? Неужели закона грех? Никак. Но я не иначе узнал грех, как посредством закона. Ибо я не понимал бы и пожелания, если бы закон не говорил: не пожелай.

8 Н о грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Но грех, взяв повод от заповеди, произвел во мне всякое пожелание: ибо без закона грех мертв.

9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

Я жил некогда без закона; но когда пришла заповедь, то грех ожил,

10 н америх, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.

а я умер; и таким образом заповедь, для жизни, послужила мне к смерти,

11 З ащото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

потому что грех, взяв повод от заповеди, обольстил меня и умертвил ею.

12 Т ъй щото законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра

Посему закон свят, и заповедь свята и праведна и добра.

13 Т огава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

Итак, неужели доброе сделалось мне смертоносным? Никак; но грех, оказывающийся грехом потому, что посредством доброго причиняет мне смерть, так что грех становится крайне грешен посредством заповеди.

14 З ащото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

Ибо мы знаем, что закон духовен, а я плотян, продан греху.

15 З ащото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

Ибо не понимаю, что делаю: потому что не то делаю, что хочу, а что ненавижу, то делаю.

16 О баче, ако върша, това което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

Если же делаю то, чего не хочу, то соглашаюсь с законом, что он добр,

17 З атова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

а потому уже не я делаю то, но живущий во мне грех.

18 З ащото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

Ибо знаю, что не живет во мне, то есть в плоти моей, доброе; потому что желание добра есть во мне, но чтобы сделать оное, того не нахожу.

19 З ащото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

Доброго, которого хочу, не делаю, а злое, которого не хочу, делаю.

20 Н о ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

Если же делаю то, чего не хочу, уже не я делаю то, но живущий во мне грех.

21 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу.

Итак я нахожу закон, что, когда хочу делать доброе, прилежит мне злое.

22 З ащото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

Ибо по внутреннему человеку нахожу удовольствие в законе Божием;

23 н о в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

но в членах моих вижу иной закон, противоборствующий закону ума моего и делающий меня пленником закона греховного, находящегося в членах моих.

24 О каян аз човек! кой ще ме избави от тялота на тая смърт?

Бедный я человек! кто избавит меня от сего тела смерти?

25 Б лагодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта

Благодарю Бога моего Иисусом Христом, Господом нашим. Итак тот же самый я умом моим служу закону Божию, а плотию закону греха.