1 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:
И упрекали Мариам и Аарон Моисея за жену Ефиоплянку, которую он взял, --ибо он взял Ефиоплянку, --
2 С амо чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.
и сказали: одному ли Моисею говорил Господь? не говорил ли Он и нам? И услышал Господь.
3 А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.
Моисей же был человек кротчайший из всех людей на земле.
4 И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.
И сказал Господь внезапно Моисею и Аарону и Мариами: выйдите вы трое к скинии собрания. И вышли все трое.
5 Т огава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.
И сошел Господь в облачном столпе, и стал у входа скинии, и позвал Аарона и Мариам, и вышли они оба.
6 И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.
И сказал: слушайте слова Мои: если бывает у вас пророк Господень, то Я открываюсь ему в видении, во сне говорю с ним;
7 Н о слугата Ми Моисей не е така поставен, той, който е верен в целия Ми дом;
но не так с рабом Моим Моисеем, --он верен во всем дому Моем:
8 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?
устами к устам говорю Я с ним, и явно, а не в гаданиях, и образ Господа он видит; как же вы не убоялись упрекать раба Моего, Моисея?
9 И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.
И воспламенился гнев Господа на них, и Он отошел.
10 И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.
И облако отошло от скинии, и вот, Мариам покрылась проказою, как снегом. Аарон взглянул на Мариам, и вот, она в проказе.
11 Т огава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.
И сказал Аарон Моисею: господин мой! не поставь нам в грех, что мы поступили глупо и согрешили;
12 Д а не бъде тя като мъртво дете, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.
не попусти, чтоб она была, как мертворожденный, у которого, когда он выходит из чрева матери своей, истлела уже половина тела.
13 И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.
И возопил Моисей к Господу, говоря: Боже, исцели ее!
14 А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.
И сказал Господь Моисею: если бы отец ее плюнул ей в лице, то не должна ли была бы она стыдиться семь дней? итак пусть будет она в заключении семь дней вне стана, а после опять возвратится.
15 И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.
И пробыла Мариам в заключении вне стана семь дней, и народ не отправлялся в путь, доколе не возвратилась Мариам.
16 П одир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан в Фаранската пустиня.
(13-1) После сего народ двинулся из Асирофа, и остановился в пустыне Фаран.