1 П о онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.
В то время Иуда отошел от братьев своих и поселился близ одного Одолламитянина, которому имя: Хира.
2 И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.
И увидел там Иуда дочь одного Хананеянина, которому имя: Шуа; и взял ее и вошел к ней.
3 И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.
Она зачала и родила сына; и он нарек ему имя: Ир.
4 И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.
И зачала опять, и родила сына, и нарекла ему имя: Онан.
5 П ак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.
И еще родила сына и нарекла ему имя: Шела. Иуда был в Хезиве, когда она родила его.
6 С лед време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.
И взял Иуда жену Иру, первенцу своему; имя ей Фамарь.
7 А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.
Ир, первенец Иудин, был неугоден пред очами Господа, и умертвил его Господь.
8 Т огава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.
И сказал Иуда Онану: войди к жене брата твоего, женись на ней, как деверь, и восстанови семя брату твоему.
9 Н о Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си.
Онан знал, что семя будет не ему, и потому, когда входил к жене брата своего, изливал на землю, чтобы не дать семени брату своему.
10 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.
Зло было пред очами Господа то, что он делал; и Он умертвил и его.
11 Т огава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.
И сказал Иуда Фамари, невестке своей: живи вдовою в доме отца твоего, пока подрастет Шела, сын мой. Ибо он сказал: не умер бы и он подобно братьям его. Фамарь пошла и стала жить в доме отца своего.
12 С лед дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.
Прошло много времени, и умерла дочь Шуи, жена Иудина. Иуда, утешившись, пошел в Фамну к стригущим скот его, сам и Хира, друг его, Одолламитянин.
13 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.
И уведомили Фамарь, говоря: вот, свекор твой идет в Фамну стричь скот свой.
14 Т огава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не му бе дадена за жена.
И сняла она с себя одежду вдовства своего, покрыла себя покрывалом и, закрывшись, села у ворот Енаима, что на дороге в Фамну. Ибо видела, что Шела вырос, и она не дана ему в жену.
15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.
И увидел ее Иуда и почел ее за блудницу, потому что она закрыла лице свое.
16 Т ой, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; ( защото не позна, че беше снаха му ). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?
Он поворотил к ней и сказал: войду я к тебе. Ибо не знал, что это невестка его. Она сказала: что ты дашь мне, если войдешь ко мне?
17 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?
Он сказал: я пришлю тебе козленка из стада. Она сказала: дашь ли ты мне залог, пока пришлешь?
18 Р ече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея, и тя зачна от него.
Он сказал: какой дать тебе залог? Она сказала: печать твою, и перевязь твою, и трость твою, которая в руке твоей. И дал он ей и вошел к ней; и она зачала от него.
19 П осле тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.
И, встав, пошла, сняла с себя покрывало свое и оделась в одежду вдовства своего.
20 А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.
Иуда же послал козленка чрез друга своего Одолламитянина, чтобы взять залог из руки женщины, но он не нашел ее.
21 З атова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха:Тука не е имало блудница.
И спросил жителей того места, говоря: где блудница, в Енаиме при дороге? Но они сказали: здесь не было блудницы.
22 И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.
И возвратился он к Иуде и сказал: я не нашел ее; да и жители места того сказали: здесь не было блудницы.
23 И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.
Иуда сказал: пусть она возьмет себе, чтобы только не стали над нами смеяться; вот, я посылал этого козленка, но ты не нашел ее.
24 О коло три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.
Прошло около трех месяцев, и сказали Иуде, говоря: Фамарь, невестка твоя, впала в блуд, и вот, она беременна от блуда. Иуда сказал: выведите ее, и пусть она будет сожжена.
25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.
Но когда повели ее, она послала сказать свекру своему: я беременна от того, чьи эти вещи. И сказала: узнавай, чья эта печать и перевязь и трость.
26 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.
Иуда узнал и сказал: она правее меня, потому что я не дал ее Шеле, сыну моему. И не познавал ее более.
27 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.
Во время родов ее оказалось, что близнецы в утробе ее.
28 И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.
И во время родов ее показалась рука; и взяла повивальная бабка и навязала ему на руку красную нить, сказав: этот вышел первый.
29 А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес.
Но он возвратил руку свою; и вот, вышел брат его. И она сказала: как ты расторг себе преграду? И наречено ему имя: Фарес.
30 П осле излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.
Потом вышел брат его с красной нитью на руке. И наречено ему имя: Зара.