1 З атова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

Итак, неизвинителен ты, всякий человек, судящий, ибо тем же судом, каким судишь другого, осуждаешь себя, потому что, судя, делаешь то же.

2 А знам, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

А мы знаем, что поистине есть суд Божий на делающих такие.

3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

Неужели думаешь ты, человек, что избежишь суда Божия, осуждая делающих такие и (сам) делая то же?

4 И ли презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

Или пренебрегаешь богатство благости, кротости и долготерпения Божия, не разумея, что благость Божия ведет тебя к покаянию?

5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

Но, по упорству твоему и нераскаянному сердцу, ты сам себе собираешь гнев на день гнева и откровения праведного суда от Бога,

6 К ойто ще въздаде на всеки според делата му:

Который воздаст каждому по делам его:

7 в ечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

тем, которые постоянством в добром деле ищут славы, чести и бессмертия, --жизнь вечную;

8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

а тем, которые упорствуют и не покоряются истине, но предаются неправде, --ярость и гнев.

9 с кръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,

Скорбь и теснота всякой душе человека, делающего злое, во-первых, Иудея, и Еллина!

10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.

Напротив, слава и честь и мир всякому, делающему доброе, во-- первых, Иудею, и Еллину!

11 П онеже Бог не гледа на лице.

Ибо нет лицеприятия у Бога.

12 З ащото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.

Те, которые, не закона, согрешили, вне закона и погибнут; а те, которые под законом согрешили, по закону осудятся

13 З ащото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

(потому что не слушатели закона праведны пред Богом, но исполнители закона оправданы будут,

14 ( понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

ибо когда язычники, не имеющие закона, по природе законное делают, то, не имея закона, они сами себе закон:

15 п о това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

они показывают, что дело закона у них написано в сердцах, о чем свидетельствует совесть их и мысли их, то обвиняющие, то оправдывающие одна другую)

16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.

в день, когда, по благовествованию моему, Бог будет судить тайные человеков через Иисуса Христа.

17 Н о ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

Вот, ты называешься Иудеем, и успокаиваешь себя законом, и хвалишься Богом,

18 з наеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона:

и знаешь волю, и разумеешь лучшее, научаясь из закона,

19 а ко при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

и уверен о себе, что ты путеводитель слепых, свет для находящихся во тьме,

20 н аставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината,

наставник невежд, учитель младенцев, имеющий в законе образец ведения и истины:

21 т огава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

как же ты, уча другого, не учишь себя самого?

22 Т и,който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

Проповедуя не красть, крадешь? говоря: 'не прелюбодействуй', прелюбодействуешь? гнушаясь идолов, святотатствуешь?

23 Т и, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

Хвалишься законом, а преступлением закона бесчестишь Бога?

24 П итам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

Ибо ради вас, как написано, имя Божие хулится у язычников.

25 П онеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

Обрезание полезно, если исполняешь закон; а если ты преступник закона, то обрезание твое стало необрезанием.

26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

Итак, если необрезанный соблюдает постановления закона, то его необрезание не вменится ли ему в обрезание?

27 и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

И необрезанный по природе, исполняющий закон, не осудит ли тебя, преступника закона при Писании и обрезании?

28 З ащото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

Ибо не тот Иудей, кто по наружности, и не то обрезание, которое наружно, на плоти;

29 н о юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога.

но Иудей, кто внутренно, и обрезание, в сердце, по духу, не по букве: ему и похвала не от людей, но от Бога.