1 Г орко на тия, които постановяват неправедни постановления, И на писачите, които пишат извратеност,

Горе тем, которые постановляют несправедливые законы и пишут жестокие решения,

2 З а да лишат сиромасите от правосъдието, И да отнемат правото на сиромасите от людете Ми, Така щото вдовиците да им станат корист, И те да съблекат сирачетата!

чтобы устранить бедных от правосудия и похитить права у малосильных из народа Моего, чтобы вдов сделать добычею своею и ограбить сирот.

3 И какво ще направите в деня, когато ще бъдете наказани, И в опустошението, което ще дойде от далеч? Към кого ще прибягват за помощ? И где ще оставите славата си?

И что вы будете делать в день посещения, когда придет гибель издалека? К кому прибегнете за помощью? И где оставите богатство ваше?

4 Н ищо не им остава, освен да се наведат между пленниците, И да паднат под убитите. При все това гневът Му не са отвърна, Но ръката Му е още простряна.

Без Меня согнутся между узниками и падут между убитыми. При всем этом не отвратится гнев Его, и рука Его еще простерта.

5 Г орко на асириеца, жезъла на гнева Ми, Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!

О, Ассур, жезл гнева Моего! и бич в руке его--Мое негодование!

6 Щ е го изпратя против един нечестив народ, И ще му дам заръчка против людете, на които се гневя, За да вземе користи и да улови плячка, И да ги стъпче като калта по пътищата.

Я пошлю его против народа нечестивого и против народа гнева Моего, дам ему повеление ограбить грабежом и добыть добычу и попирать его, как грязь на улицах.

7 О баче не му е намерението да направи така, Нито мисли така сърцето му; Но в сърцето му е Да съсипе и да изтреби не малко народи.

Но он не так подумает и не так помыслит сердце его; у него будет на сердце--разорить и истребить немало народов.

8 З ащото казва: Всичките Ми князе не са ли царе?

Ибо он скажет: 'не все ли цари князья мои?

9 Х алне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?

Халне не то же ли, что Кархемис? Емаф не то же ли, что Арпад? Самария не то же ли, что Дамаск?

10 К акто ръката ми е стигнала царствата на идолите, Чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските,

Так как рука моя овладела царствами идольскими, в которых кумиров более, нежели в Иерусалиме и Самарии, --

11 Н е ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, Както направих на Самария и на нейните идоли?

то не сделаю ли того же с Иерусалимом и изваяниями его, что сделал с Самариею и идолами ее?'

12 З атова, когато свърши Господ цялото Си дело Над хълма Сион и над Ерусалим, Ще покажа, дума Той, плода на надменното сърце на асирийския цар, И славенето на надигнатите му погледи.

И будет, когда Господь совершит все Свое дело на горе Сионе и в Иерусалиме, скажет: посмотрю на успех надменного сердца царя Ассирийского и на тщеславие высоко поднятых глаз его.

13 З ащото той казва: Със силата на своята ръка извърших това, И с мъдростта си, понеже съм разумен; И преместих границите на народите, Разграбих съкровищата им, И като силен свалих седящите на високо;

Он говорит: 'силою руки моей и моею мудростью я сделал это, потому что я умен: и переставляю пределы народов, и расхищаю сокровища их, и низвергаю с престолов, как исполин;

14 И ръката ми намери, като гнездо богатството на племената; И както събира някой оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито цвърти.

и рука моя захватила богатство народов, как гнезда; и как забирают оставленные в них яйца, так забрал я всю землю, и никто не пошевелил крылом, и не открыл рта, и не пискнул'.

15 Д али ще се похвали секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го държи?- Като че ли жезълът би поклатил тия, които го дигат. Или тоягата би подигнала този, който не е дърво!

Величается ли секира пред тем, кто рубит ею? Пила гордится ли пред тем, кто двигает ее? Как будто жезл восстает против того, кто поднимает его; как будто палка поднимается на того, кто не дерево!

16 З атова Господ, Господ на Силите, Ще прати на тлъстите му мършавост, И под славата му ще се запали пожар, Като пожар от огън.

За то Господь, Господь Саваоф, пошлет чахлость на тучных его, и между знаменитыми его возжет пламя, как пламя огня.

17 С ветлината на Израиля ще бъде за огън, И Светият Негов за пламък; И ще изгори и пояде тръните му И глоговете му в един ден;

Свет Израиля будет огнем, и Святый его--пламенем, которое сожжет и пожрет терны его и волчцы его в один день;

18 Щ е погуби и славата на леса му и на плодовитото му поле, И душа и тяло; И ще бъде както, когато изнемощее болен

и славный лес его и сад его, от души до тела, истребит; и он будет, как чахлый умирающий.

19 А останалите дървета от леса му ще са малко, До толкоз щото да може дете да ги запише.

И остаток дерев леса его так будет малочислен, что дитя в состоянии будет сделать опись.

20 И в оня ден останалите от Израиля и избавените от Якововия дом Няма вече да се облягат на този, който ги порази, Но ще се облягат с истина на Господа, Светия Израилев.

И будет в тот день: остаток Израиля и спасшиеся из дома Иакова не будут более полагаться на того, кто поразил их, но возложат упование на Господа, Святаго Израилева, чистосердечно.

21 О станалото, останалото от Якова, Ще се обърне към могъщия Бог,

Остаток обратится, остаток Иакова--к Богу сильному.

22 З ащото, ако и да са людете ти Израилю, като морския пясък, Само остатък от тях ще се върне; Взето е решение за погубление, препълнено с Божията правда.

Ибо, хотя бы народа у тебя, Израиль, столько, сколько песку морского, только остаток его обратится; истребление определено изобилующею правдою;

23 З ащото Господ Бог на Силите ще извърши, Според решението, погубление всред цялата страна.

ибо определенное истребление совершит Господь, Господь Саваоф, во всей земле.

24 З атова така казва Господ Бог на Силите: Люде Мои, които живеете в Сион, Да се не боите от асириеца, Ако и да ви удари с жезъл, И дигне тоягата си против вас Според както я издигна Египет:

Посему так говорит Господь, Господь Саваоф: народ Мой, живущий на Сионе! не бойся Ассура. Он поразит тебя жезлом и трость свою поднимет на тебя, как Египет.

25 З ащото още твърде малко, и негодуванието Ми ще престане, И гневът ще се обърне за тяхна погибел;

Еще немного, очень немного, и пройдет Мое негодование, и ярость Моя на истребление их.

26 И Господ на Силите ще подбуди против него Бич, Както в порязването на Мадиама при канарата Орив; И жезълът ме ще се издигне над морето, И ще го възвиси според както го възвиси над Египет.

И поднимет Господь Саваоф бич на него, как во время поражения Мадиама у скалы Орива, или как на море жезл, и поднимет его, как на Египет.

27 И в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти. И хомотът му от врата ти, И хомотът ще се строши поради помазанието ти.

И будет в тот день: снимется с рамен твоих бремя его, и ярмо его--с шеи твоей; и распадется ярмо от тука.

28 Т ой дойде в Гаят, мина през Мигрон, В Михмас разтваря вещите си,

Он идет на Аиаф, проходит Мигрон, в Михмасе складывает свои запасы.

29 М инаха през прохода, нощуваха в Гава; Рама трепери, Главая Саулова се разбягва.

Проходят теснины; в Геве ночлег их; Рама трясется; Гива Саулова разбежалась.

30 И звикай с висок глас, Галимова дъщерьо! Слушай, Лаисе! и ти, бедни Анатоте!

Вой голосом твоим, дочь Галима; пусть услышит тебя Лаис, бедный Анафоф!

31 М админа е бежанец; Жителите на Гевим се събират на бяг.

Мадмена разбежалась, жители Гевима спешат уходить.

32 И като предстои само днес в Ноб. Ще помаха с ръката си към хълма на сионовата дъщеря, Към хълма на Ерусалим.

Еще день простоит он в Нове; грозит рукою своею горе Сиону, холму Иерусалимскому.

33 Е то, Господ Иеова на Силите Ще изкастри хубавите клончета със страшна сила; Високо израсналите ще се отсекат, И издигнатите ще се снишат.

Вот, Господь, Господь Саваоф, страшною силою сорвет ветви дерев, и величающиеся ростом будут срублены, высокие--повержены на землю.

34 Щ е изсече с желязо горските гъсталаци; И Ливан ще падне чрез Могъщия.

И посечет чащу леса железом, и Ливан падет от Всемогущего.