1 ( По слав. 137) Давидов псалом. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

(137-1) ^^Давида.^^ Славлю Тебя всем сердцем моим, пред богами пою Тебе.

2 Щ е ти се поклоня към светия Твой хълм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за милостта Ти, Защото си възвестил думата Си повече от цялото Си име.

(137-2) Поклоняюсь пред святым храмом Твоим и славлю имя Твое за милость Твою и за истину Твою, ибо Ты возвеличил слово Твое превыше всякого имени Твоего.

3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със силата в душата ми.

(137-3) В день, когда я воззвал, Ты услышал меня, вселил в душу мою бодрость.

4 Щ е Те прославят, Господи, всичките земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

(137-4) Прославят Тебя, Господи, все цари земные, когда услышат слова уст Твоих

5 Д а! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

(137-5) и воспоют пути Господни, ибо велика слава Господня.

6 З ащото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

(137-6) Высок Господь: и смиренного видит, и гордого узнает издали.

7 Д аже ако премина всред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

(137-7) Если я пойду посреди напастей, Ты оживишь меня, прострешь на ярость врагов моих руку Твою, и спасет меня десница Твоя.

8 Г оспод ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае до века, Не оставяй делата на Своите ръце.

(137-8) Господь совершит за меня! Милость Твоя, Господи, вовек: дело рук Твоих не оставляй.