1 К ойто се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

Прихоти ищет своенравный, восстает против всего умного.

2 Б езумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

Глупый не любит знания, а только бы выказать свой ум.

3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.

С приходом нечестивого приходит и презрение, а с бесславием--поношение.

4 Д умите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.

Слова уст человеческих--глубокие воды; источник мудрости--струящийся поток.

5 Н е е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.

Нехорошо быть лицеприятным к нечестивому, чтобы ниспровергнуть праведного на суде.

6 У стните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

Уста глупого идут в ссору, и слова его вызывают побои.

7 У стата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

Язык глупого--гибель для него, и уста его--сеть для души его.

8 Д умите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

Слова наушника--как лакомства, и они входят во внутренность чрева.

9 Н емарливият в работата си Е брат на разсипника.

Нерадивый в работе своей--брат расточителю.

10 И мето Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.

Имя Господа--крепкая башня: убегает в нее праведник--и безопасен.

11 И мотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

Имение богатого--крепкий город его, и как высокая ограда в его воображении.

12 П реди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.

Перед падением возносится сердце человека, а смирение предшествует славе.

13 Д а отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

Кто дает ответ не выслушав, тот глуп, и стыд ему.

14 Д ухът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?

Дух человека переносит его немощи; а пораженный дух--кто может подкрепить его?

15 С ърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.

Сердце разумного приобретает знание, и ухо мудрых ищет знания.

16 П одаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

Подарок у человека дает ему простор и до вельмож доведет его.

17 К ойто пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

Первый в тяжбе своей прав, но приходит соперник его и исследывает его.

18 Ж ребието прекратява разприте, И решава между силите.

Жребий прекращает споры и решает между сильными.

19 Б рат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.

Озлобившийся брат крепкого города, и ссоры подобны запорам замка.

20 О т плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

От плода уст человека наполняется чрево его; произведением уст своих он насыщается.

21 С мърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

Смерть и жизнь--во власти языка, и любящие его вкусят от плодов его.

22 К ойто е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

Кто нашел жену, тот нашел благо и получил благодать от Господа.

23 С иромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

С мольбою говорит нищий, а богатый отвечает грубо.

24 Ч овек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

Кто хочет иметь друзей, тот и сам должен быть дружелюбным; и бывает друг, более привязанный, нежели брат.