1 В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

В тот день будет воспета песнь сия в земле Иудиной: город крепкий у нас; спасение дал Он вместо стены и вала.

2 О творете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.

Отворите ворота; да войдет народ праведный, хранящий истину.

3 Щ е опазиш в съвършен мир Непоколебими ум, Защото на Тебе уповава.

Твердого духом Ты хранишь в совершенном мире, ибо на Тебя уповает он.

4 У повавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

Уповайте на Господа вовеки, ибо Господь Бог есть твердыня вечная:

5 З ащото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

Он ниспроверг живших на высоте, высоко стоявший город; поверг его, поверг на землю, бросил его в прах.

6 Н огата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

Нога попирает его, ноги бедного, стопы нищих.

7 П ътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.

Путь праведника прям; Ты уравниваешь стезю праведника.

8 Д а! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме: Желанието на душите ни е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

И на пути судов Твоих, Господи, мы уповали на Тебя; к имени Твоему и к воспоминанию о Тебе стремилась душа наша.

9 С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби се вършат на земята Жителите на света се учат правда.

Душею моею я стремился к Тебе ночью, и духом моим я буду искать Тебя во внутренности моей с раннего утра: ибо когда суды Твои на земле, тогда живущие в мире научаются правде.

10 А ко се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; Даже в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

Если нечестивый будет помилован, то не научится он правде, --будет злодействовать в земле правых и не будет взирать на величие Господа.

11 Г осподи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.

Господи! рука Твоя была высоко поднята, но они не видали ее; увидят и устыдятся ненавидящие народ Твой; огонь пожрет врагов Твоих.

12 Г осподи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

Господи! Ты даруешь нам мир; ибо и все дела наши Ты устрояешь для нас.

13 Г осподи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

Господи Боже наш! другие владыки кроме Тебя господствовали над нами; но чрез Тебя только мы славим имя Твое.

14 Т е са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

Мертвые не оживут; рефаимы не встанут, потому что Ты посетил и истребил их, и уничтожил всякую память о них.

15 У множил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.

Ты умножил народ, Господи, умножил народ, --прославил Себя, распространил все пределы земли.

16 Г осподи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна молитва, когато наказанието Ти бе върху тях.

Господи! в бедствии он искал Тебя; изливал тихие моления, когда наказание Твое постигало его.

17 К акто непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

Как беременная женщина, при наступлении родов, мучится, вопит от болей своих, так были мы пред Тобою, Господи.

18 С танахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха пред нас жителите на света.

Были беременны, мучились, --и рождали как бы ветер; спасения не доставили земле, и прочие жители вселенной не пали.

19 Т воите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е кат росата по тревите. И земята ще предаде мъртвите.

Оживут мертвецы Твои, восстанут мертвые тела! Воспряните и торжествуйте, поверженные в прахе: ибо роса Твоя--роса растений, и земля извергнет мертвецов.

20 Д ойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.

Пойди, народ мой, войди в покои твои и запри за собой двери твои, укройся на мгновение, доколе не пройдет гнев;

21 З ащото, ето, Господ излиза от мястото Си. За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.

ибо вот, Господь выходит из жилища Своего наказать обитателей земли за их беззаконие, и земля откроет поглощенную ею кровь и уже не скроет убитых своих.