1 ( По слав. 118). По еврейски азбучен псалом. Алеф Блажени ония, които са правдиви в пътя, Които ходят в закона на Господа.

(118-1) Блаженны непорочные в пути, ходящие в законе Господнем.

2 Б лажени които пазят изявленията Му, И Го търсят от все сърце;

(118-2) Блаженны хранящие откровения Его, всем сердцем ищущие Его.

3 К оито и не вършат беззаконие, Ходят в пътищата Му.

(118-3) Они не делают беззакония, ходят путями Его.

4 Т и си ни заповядал за правилата си, Да ги пазим грижливо.

(118-4) Ты заповедал повеления Твои хранить твердо.

5 Д ано се оправят пътищата ми Така щото да пазя Твоите повеления!

(118-5) О, если бы направлялись пути мои к соблюдению уставов Твоих!

6 Н яма да се посрамя тогава Когато почитам всичките Твои заповеди.

(118-6) Тогда я не постыдился бы, взирая на все заповеди Твои:

7 Щ е Те славя с праведно сърце, Когато науча справедливите Ти съдби.

(118-7) я славил бы Тебя в правоте сердца, поучаясь судам правды Твоей.

8 П овеленията Ти ще пазя; Недей ме оставя съвсем.

(118-8) Буду хранить уставы Твои; не оставляй меня совсем.

9 Б ет. Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово.

(118-9) Как юноше содержать в чистоте путь свой? --Хранением себя по слову Твоему.

10 О т все сърце Те потърсих; Недей ме оставя да заблудя от заповедите Ти.

(118-10) Всем сердцем моим ищу Тебя; не дай мне уклониться от заповедей Твоих.

11 В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам.

(118-11) В сердце моем сокрыл я слово Твое, чтобы не грешить пред Тобою.

12 Б лагословен си, Господи; Научи ме на повеленията Си.

(118-12) Благословен Ты, Господи! научи меня уставам Твоим.

13 С устните си разказах Всичките съдби на устата Ти.

(118-13) Устами моими возвещал я все суды уст Твоих.

14 В пътя на Твоите изявления се радваха толкова, Колкото във всичкото богатство.

(118-14) На пути откровений Твоих я радуюсь, как во всяком богатстве.

15 З а правилата Ти ще размишлявам, И Твоите пътища ще зачитам.

(118-15) О заповедях Твоих размышляю, и взираю на пути Твои.

16 В повеленията Ти ще се наслаждавам; Не ще забавя Твоето слово.

(118-16) Уставами Твоими утешаюсь, не забываю слова Твоего.

17 Г имел Показвай щедростта на слугата Си, за да живея; Така ще пазя словото Ти.

(118-17) Яви милость рабу Твоему, и буду жить и хранить слово Твое.

18 О твори очите ми За да гледам чудесните неща в Твоя закон.

(118-18) Открой очи мои, и увижу чудеса закона Твоего.

19 П ришелец съм аз на земята; Не скривай от мене заповедите Си.

(118-19) Странник я на земле; не скрывай от меня заповедей Твоих.

20 Д ушата ми се изнурява от копнежа, Който искам винаги към Твоите съдби.

(118-20) Истомилась душа моя желанием судов Твоих во всякое время.

21 Т и си изобличил горделивите; Проклети да са ония, които се отклоняват от Твоите заповеди.

(118-21) Ты укротил гордых, проклятых, уклоняющихся от заповедей Твоих.

22 О тдаличи от мене укор и презрение, Защото опазих Твоите повеления.

(118-22) Сними с меня поношение и посрамление, ибо я храню откровения Твои.

23 Д аже първенци седнаха и говориха против мене; Но слугата Ти размишляваше за Твоите повеления.

(118-23) Князья сидят и сговариваются против меня, а раб Твой размышляет об уставах Твоих.

24 Т воите свидетелства наистина са моя наслада И мои съветници.

(118-24) Откровения Твои--утешение мое, --советники мои.

25 Д елет. Душата ми прилепва за пръстта; Съживи ме според словото Си.

(118-25) Душа моя повержена в прах; оживи меня по слову Твоему.

26 И зявих пътищата си, и Ти си ме послушал; Научи ме на повеленията Си.

(118-26) Объявил я пути мои, и Ты услышал меня; научи меня уставам Твоим.

27 Н аправи ме да разбирам пътя на Твоите правила, Така да размишлявам за Твоите чудесни дела.

(118-27) Дай мне уразуметь путь повелений Твоих, и буду размышлять о чудесах Твоих.

28 Д ушата ми се топи от тъга; Укрепи ме според словото Ти.

(118-28) Душа моя истаевает от скорби: укрепи меня по слову Твоему.

29 О тдалечи от мене пътя на лъжата, И благоволи да ми дадеш да съблюдавам закона Ти.

(118-29) Удали от меня путь лжи, и закон Твой даруй мне.

30 П ътят на истината избрах; Трите съдби поставих пред себе си;

(118-30) Я избрал путь истины, поставил пред собою суды Твои.

31 П рилепих се към Твоите свидетелства; Господи, да ме не посрамиш.

(118-31) Я прилепился к откровениям Твоим, Господи; не постыди меня.

32 Щ е тичам по пътя на Твоите заповеди, Когато разшириш сърцето ми.

(118-32) Потеку путем заповедей Твоих, когда Ты расширишь сердце мое.

33 Х е. Господи, научи ме пътя на Твоите повеления, И аз ще го пазя до край.

(118-33) Укажи мне, Господи, путь уставов Твоих, и я буду держаться его до конца.

34 В разуми ме, и ще държа закона Ти. Да! ще го пазя от все сърце.

(118-34) Вразуми меня, и буду соблюдать закон Твой и хранить его всем сердцем.

35 У правяй ме в пътя на Твоите заповеди, Защото в него се наслаждавам.

(118-35) Поставь меня на стезю заповедей Твоих, ибо я возжелал ее.

36 П риклони сърцето ми към Твоите свидетелства, А не към сребролюбие.

(118-36) Приклони сердце мое к откровениям Твоим, а не к корысти.

37 О твърни очите ми да не гледат суета, И съживи ме в пътищата Си.

(118-37) Отврати очи мои, чтобы не видеть суеты; животвори меня на пути Твоем.

38 П отвърди словото Си към слугата Си, Което ще води към страх от Тебе.

(118-38) Утверди слово Твое рабу Твоему, ради благоговения пред Тобою.

39 О твърни от мене укора, от който се боя, Защото Твоите съдби са добри.

(118-39) Отврати поношение мое, которого я страшусь, ибо суды Твои благи.

40 Е то, копнея за Твоите правила; Съживи ме чрез правдата Си.

(118-40) Вот, я возжелал повелений Твоих; животвори меня правдою Твоею.

41 В ав. Нека дойдат върху мене и Твоите милости, Господи, Твоето спасение, според словото Ти.

(118-41) Да придут ко мне милости Твои, Господи, спасение Твое по слову Твоему, --

42 Щ е имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява, Защото уповавам на Твоето слово.

(118-42) и я дам ответ поносящему меня, ибо уповаю на слово Твое.

43 И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми, Защото се надявах на Твоите съдби.

(118-43) Не отнимай совсем от уст моих слова истины, ибо я уповаю на суды Твои

44 Т ака ще пазя Твоя закон постоянно На вечни векове:

(118-44) и буду хранить закон Твой всегда, во веки и веки;

45 И ще ходя на широко, Защото потърсих Твоите правила.

(118-45) буду ходить свободно, ибо я взыскал повелений Твоих;

46 Щ е говоря за Твоите свидетелства и пред царе, И няма да се посрамя;

(118-46) буду говорить об откровениях Твоих пред царями и не постыжусь;

47 И ще се наслаждавам в Твоите заповеди, Които възлюбих;

(118-47) буду утешаться заповедями Твоими, которые возлюбил;

48 С ъщо и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, И ще размишлявам за повеленията Ти.

(118-48) руки мои буду простирать к заповедям Твоим, которые возлюбил, и размышлять об уставах Твоих.

49 З аин. Помни словото към слугата Си, На което си ме направил да уповавам.

(118-49) Вспомни слово Твое к рабу Твоему, на которое Ты повелел мне уповать:

50 Т ова е моята утеха в скръбта ми, Че словото Ти ме съживи.

(118-50) это--утешение в бедствии моем, что слово Твое оживляет меня.

51 Г орделивите ми се подсмиваха много; Но аз не се отклоних от Твоя закон.

(118-51) Гордые крайне ругались надо мною, но я не уклонился от закона Твоего.

52 С помних си, Господи, за Твоите от старо време съдби, И се утеших.

(118-52) Вспоминал суды Твои, Господи, от века, и утешался.

53 Г орещо негодувание ме обзе по причина на нечестивите, Които оставят Твоя закон.

(118-53) Ужас овладевает мною при виде нечестивых, оставляющих закон Твой.

54 Т воите повеления ми станаха песен В дома гдето странствувам.

(118-54) Уставы Твои были песнями моими на месте странствований моих.

55 Н ощем си спомням Твоето име, Господи, И опазих закона Ти.

(118-55) Ночью вспоминал я имя Твое, Господи, и хранил закон Твой.

56 Т ова е моето хваление, Че опазих твоите правила.

(118-56) Он стал моим, ибо повеления Твои храню.

57 Х ат. Господи, Ти си мой дял: Обещах се, че ще пазя Твоите думи.

(118-57) Удел мой, Господи, сказал я, соблюдать слова Твои.

58 П отърсих благоволението Ти от все сърце; Смили се за мене според словото Си.

(118-58) Молился я Тебе всем сердцем: помилуй меня по слову Твоему.

59 Р азмислих върху пътищата си, И обърнах нозете си към Твоите свидетелства.

(118-59) Размышлял о путях моих и обращал стопы мои к откровениям Твоим.

60 П обързах, и не се забавих. Да опазя Твоите заповеди.

(118-60) Спешил и не медлил соблюдать заповеди Твои.

61 В ръзките на нечестивите ме обвиха; Но аз не забравих Твоя закон.

(118-61) Сети нечестивых окружили меня, но я не забывал закона Твоего.

62 П о среднощ ставам за да Те славя За Твоите справедливи съдби.

(118-62) В полночь вставал славословить Тебя за праведные суды Твои.

63 А з съм другар на всички, които Ти се боят, И на ония, които пазят Твоите правила.

(118-63) Общник я всем боящимся Тебя и хранящим повеления Твои.

64 Г осподи, земята е пълна с Твоята милост; Научи ме на Твоите повеления.

(118-64) Милости Твоей, Господи, полна земля; научи меня уставам Твоим.

65 Т ет. Господи, Ти си сторил добро на слугата Си Според словото Си.

(118-65) Благо сотворил Ты рабу Твоему, Господи, по слову Твоему.

66 Н аучи ме на добро разсъждение и знание, Защото аз повярвах Твоите заповеди.

(118-66) Доброму разумению и ведению научи меня, ибо заповедям Твоим я верую.

67 П реди да бях наскърбен аз заблуждавах; Но сега държа Твоето слово.

(118-67) Прежде страдания моего я заблуждался; а ныне слово Твое храню.

68 Т и си благ и правиш добро; Научи ме на Твоите повеления.

(118-68) Благ и благодетелен Ты, --научи меня уставам Твоим.

69 Г орделивите изковаха лъжа против мене; Но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.

(118-69) Гордые сплетают на меня ложь; я же всем сердцем буду хранить повеления Твои.

70 Т яхното сърце надебеля, като лой; Но аз се наслаждавам в закона Ти.

(118-70) Ожирело сердце их, как тук; я же законом Твоим утешаюсь.

71 Д обре ми стана, че бях наскърбен, За да науча Твоите повеления.

(118-71) Благо мне, что я пострадал, дабы научиться уставам Твоим.

72 З аконът на Твоите уста е за мене по-желателен От хиляди злато и сребро.

(118-72) Закон уст Твоих для меня лучше тысяч золота и серебра.

73 Т воите ръце ме направиха и утвърдиха; Вразуми ме за да науча Твоите заповеди.

(118-73) Руки Твои сотворили меня и устроили меня; вразуми меня, и научусь заповедям Твоим.

74 О ния, които Ти се боят, ще се зарадват като ме видят, Защото на словото Ти уповах.

(118-74) Боящиеся Тебя увидят меня--и возрадуются, что я уповаю на слово Твое.

75 З ная, Господи, че Твоите съдби са праведни, И по справедливост си ме наказал.

(118-75) Знаю, Господи, что суды Твои праведны и по справедливости Ты наказал меня.

76 М оля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха Според словото Ти към Твоя слуга.

(118-76) Да будет же милость Твоя утешением моим, по слову Твоему к рабу Твоему.

77 Н ека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея; Защото Твоят закон е моя наслада.

(118-77) Да придет ко мне милосердие Твое, и я буду жить; ибо закон Твой--утешение мое.

78 Н ека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи; Но аз ще размишлявам за Твоите правила.

(118-78) Да будут постыжены гордые, ибо безвинно угнетают меня; я размышляю о повелениях Твоих.

79 Н ека се обърнат към мене ония, които Ти се боят, А именно ония, които познават Твоите свидетелства.

(118-79) Да обратятся ко мне боящиеся Тебя и знающие откровения Твои.

80 С ърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите повеления, За да се не посрамя.

(118-80) Да будет сердце мое непорочно в уставах Твоих, чтобы я не посрамился.

81 К аф. Душата ми примира за Твоето спасение; Но аз се надявам, на Твоето слово.

(118-81) Истаевает душа моя о спасении Твоем; уповаю на слово Твое.

82 О чите ми чезнат за изпълнение на словото Ти, Като казвам: Кога ще ме утешиш?

(118-82) Истаевают очи мои о слове Твоем; я говорю: когда Ты утешишь меня?

83 З ащото станах като мех в дим; Но пак не забравям Твоите повеления.

(118-83) Я стал, как мех в дыму, уставов Твоих не забыл.

84 К олко са дните на Твоя слуга? Кога ще извършиш съдба против гонителите ми:

(118-84) Сколько дней раба Твоего? Когда произведешь суд над гонителями моими?

85 Г орделивите изкопаха ями за мене, Като се противят на Твоя закон.

(118-85) Яму вырыли мне гордые, вопреки закону Твоему.

86 В сичките Твои заповеди са верни; Понеже човеците ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.

(118-86) Все заповеди Твои--истина; несправедливо преследуют меня: помоги мне;

87 Б ез малко щяха да ме погубят на земята; Но аз не оставих Твоите правила.

(118-87) едва не погубили меня на земле, но я не оставил повелений Твоих.

88 С ъживи ме според милосърдието Си; Така ще пазя свидетелството на Твоите уста.

(118-88) По милости Твоей оживляй меня, и буду хранить откровения уст Твоих.

89 Л амед. Господи Твоето слово Е утвърдено на небето до века.

(118-89) На веки, Господи, слово Твое утверждено на небесах;

90 В ерността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои.

(118-90) истина Твоя в род и род. Ты поставил землю, и она стоит.

91 К олкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, Защото всички са Твои слуги.

(118-91) По определениям Твоим все стоит доныне, ибо все служит Тебе.

92 А ко Твоят закон не беше ми наслада, То аз и тогава бих загинал в скръбта си.

(118-92) Если бы не закон Твой был утешением моим, погиб бы я в бедствии моем.

93 Д о века няма да забравя Твоите правила, Защото чрез тях си ме съживил.

(118-93) Вовек не забуду повелений Твоих, ибо ими Ты оживляешь меня.

94 Т вой съм аз; спаси ме, Защото потърсих Твоите правила

(118-94) Твой я, спаси меня; ибо я взыскал повелений Твоих.

95 Н ечестивите ме чакат за да ме погубят; Но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.

(118-95) Нечестивые подстерегают меня, чтобы погубить; я углубляюсь в откровения Твои.

96 В идях граница на всяко съвършенство Но Твоята заповед е твърде широка.

(118-96) Я видел предел всякого совершенства, Твоя заповедь безмерно обширна.

97 М ем. Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден ще се поучавам в него.

(118-97) Как люблю я закон Твой! весь день размышляю о нем.

98 Т воите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, Защото те са винаги с мене.

(118-98) Заповедью Твоею Ты соделал меня мудрее врагов моих, ибо она всегда со мною.

99 П о-разумен съм от всичките си учители, Защото се поучавам от Твоите свидетелства.

(118-99) Я стал разумнее всех учителей моих, ибо размышляю об откровениях Твоих.

100 П о-разумен съм от старите, Защото опазих Твоите правила.

(118-100) Я сведущ более старцев, ибо повеления Твои храню.

101 О т всеки лош път въздържах нозете си. За да пазя Твоето слово.

(118-101) От всякого злого пути удерживаю ноги мои, чтобы хранить слово Твое;

102 О т Твоите съдби не се отклоних, Защото Ти си ме научил.

(118-102) от судов Твоих не уклоняюсь, ибо Ты научаешь меня.

103 К олко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! по-сладки от мед в устата ми.

(118-103) Как сладки гортани моей слова Твои! лучше меда устам моим.

104 Ч рез Твоите правила станах разумен; Затова мразя всеки лъжлив път.

(118-104) Повелениями Твоими я вразумлен; потому ненавижу всякий путь лжи.

105 Н ун. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.

(118-105) Слово Твое--светильник ноге моей и свет стезе моей.

106 З аклех се, и го потвърдих, Че ще държа праведните Твои съдби.

(118-106) Я клялся хранить праведные суды Твои, и исполню.

107 М ного съм наскърбен; Господи, съживи ме според словото Си.

(118-107) Сильно угнетен я, Господи; оживи меня по слову Твоему.

108 П риеми моля ти се, Господи, доброволните приноси на устата ми, И научи ме на съдбите Си.

(118-108) Благоволи же, Господи, принять добровольную жертву уст моих, и судам Твоим научи меня.

109 Ж ивотът ми е постоянно в опасност; Но аз не забравих Твоя закон.

(118-109) Душа моя непрестанно в руке моей, но закона Твоего не забываю.

110 Н ечестивите поставиха примка за мене; Но аз не се отклоних от Твоите правила.

(118-110) Нечестивые поставили для меня сеть, но я не уклонился от повелений Твоих.

111 В ъзприех Твоите свидетелства за свое наследство до века, Защото те са радост на сърцето ми.

(118-111) Откровения Твои я принял, как наследие на веки, ибо они веселие сердца моего.

112 П риклоних сърцето си за да върша повеленията Ти. Винаги и до край.

(118-112) Я приклонил сердце мое к исполнению уставов Твоих навек, до конца.

113 С амех. Намразих двоеумните, А Твоя закон възлюбих.

(118-113) Вымыслы ненавижу, а закон Твой люблю.

114 Т и си мой покров и мой щит: На Твоето слово се надявам.

(118-114) Ты покров мой и щит мой; на слово Твое уповаю.

115 О тдалечете се от мене, вие злодейци, Защото аз ще пазя заповедите на моя Бог.

(118-115) Удалитесь от меня, беззаконные, и буду хранить заповеди Бога моего.

116 У крепявай ме според словото Си, за да живея; И да се не засрамя в надеждата си.

(118-116) Укрепи меня по слову Твоему, и буду жить; не посрами меня в надежде моей;

117 Д ръж ме, и ще бъда в безопасност, И ще зачитам винаги Твоите повеления.

(118-117) поддержи меня, и спасусь; и в уставы Твои буду вникать непрестанно.

118 Т и си презрял всички, които се отклоняват от Твоите повеления, Защото суетна е измамата им.

(118-118) Всех, отступающих от уставов Твоих, Ты низлагаешь, ибо ухищрения их--ложь.

119 И зхвърляш като шлак всичките нечестиви на земята; Затова възлюбих Твоите повеления.

(118-119) изгарь, отметаешь Ты всех нечестивых земли; потому я возлюбил откровения Твои.

120 С нагата ми настръхна поради страха ми от Тебе. И от съдбите Ти се уплаших.

(118-120) Трепещет от страха Твоего плоть моя, и судов Твоих я боюсь.

121 И звърших правосъдие и правда, Да ме не предадеш на угнетителите ми;

(118-121) Я совершал суд и правду; не предай меня гонителям моим.

122 С тани поръчител на слугата Си за добро; Не оставяй горделивите да ме угнетяват.

(118-122) Заступи раба Твоего ко благу, чтобы не угнетали меня гордые.

123 О чите ми чезнат за спасението Ти. И за Твоето праведно слово.

(118-123) Истаевают очи мои, ожидая спасения Твоего и слова правды Твоей.

124 П остъпвай към слугата Си според милостта Си, И научи ме на повеленията Си.

(118-124) Сотвори с рабом Твоим по милости Твоей, и уставам Твоим научи меня.

125 Т вой слуга съм аз; вразуми ме За да познавам Твоите свидетелства.

(118-125) Я раб Твой: вразуми меня, и познаю откровения Твои.

126 В реме е да подействува Господ, Защото наруших закона Ти.

(118-126) Время Господу действовать: закон Твой разорили.

127 П онеже аз любя Твоите заповеди. Повече от злато, даже от чисто злато.

(118-127) А я люблю заповеди Твои более золота, и золота чистого.

128 П онеже считам за прави всичките Твои правила относно всяко нещо, Затова мразя всеки лъжлив път.

(118-128) Все повеления Твои--все признаю справедливыми; всякий путь лжи ненавижу.

129 П е. Чудесни са твоите свидетелства; Затова душата ми ги пази.

(118-129) Дивны откровения Твои; потому хранит их душа моя.

130 И зясняването на Твоето слово просвещава, Вразумява простите.

(118-130) Откровение слов Твоих просвещает, вразумляет простых.

131 О творих широко устата си и пъхтях, Защото копнеех за твоите заповеди.

(118-131) Открываю уста мои и вздыхаю, ибо заповедей Твоих жажду.

132 О бърни се към мене и смили се за мене, Както постъпваш към ония, които обичат Твоето име.

(118-132) Призри на меня и помилуй меня, как поступаешь с любящими имя Твое.

133 О правяй стъпките ми в словото Си, И не оставяй да ме завладее никое беззаконие;

(118-133) Утверди стопы мои в слове Твоем и не дай овладеть мною никакому беззаконию;

134 И збави ме от човешки насилия; Така ще държа Твоите правила.

(118-134) избавь меня от угнетения человеческого, и буду хранить повеления Твои;

135 О сияй с лицето Си върху слугата Си, И научи ме на повеленията Си.

(118-135) осияй раба Твоего светом лица Твоего и научи меня уставам Твоим.

136 В одни потоци текат из очите ми. Понеже не се спазва Твоя закон.

(118-136) Из глаз моих текут потоки вод оттого, что не хранят закона Твоего.

137 Ц аде. Праведен си Ти Господи; Прави са и Твоите съдби.

(118-137) Праведен Ты, Господи, и справедливы суды Твои.

138 П остановил си свидетелствата Си, С правда и превазходна вярност.

(118-138) Откровения Твои, которые Ты заповедал, --правда и совершенная истина.

139 М оята ревност ме изяде, Защото противниците ми забравиха Твоите думи.

(118-139) Ревность моя снедает меня, потому что мои враги забыли слова Твои.

140 Т воето слово е добре пречистено, Затова слугата Ти го обича.

(118-140) Слово Твое весьма чисто, и раб Твой возлюбил его.

141 С кромен съм и презрян, Обаче не забравям Твоите правила.

(118-141) Мал я и презрен, повелений Твоих не забываю.

142 Т воята правда е вечна правда; И законът Ти е истина.

(118-142) Правда Твоя--правда вечная, и закон Твой--истина.

143 Н еволи и утеснения ме намериха; Обаче Твоите заповеди са моя наслада.

(118-143) Скорбь и горесть постигли меня; заповеди Твои--утешение мое.

144 Т воите свидетелства са праведни до века; Вразуми ме, и ще живея.

(118-144) Правда откровений Твоих вечна: вразуми меня, и буду жить.

145 К оф. Извиках от все сърце; Послушай ме, Господи, и ще пазя повеленията Ти.

(118-145) Взываю всем сердцем: услышь меня, Господи, --и сохраню уставы Твои.

146 И звиках към Тебе; Спаси ме и ще пазя повеленията Ти.

(118-146) Призываю Тебя: спаси меня, и буду хранить откровения Твои.

147 П редварих зората с викането си; На твоите думи уповавах.

(118-147) Предваряю рассвет и взываю; на слово Твое уповаю.

148 О чите ми предварят нощните стражи, За да размишлявам за Твоето слово.

(118-148) Очи мои предваряют стражу, чтобы мне углубляться в слово Твое.

149 Ч уй гласа ми според милосърдието Си; Съживи ме, Господи, според съдбите Си.

(118-149) Услышь голос мой по милости Твоей, Господи; по суду Твоему оживи меня.

150 П риближиха се ония, които нечестиво ме преследват, И са се отклонили от закона Ти.

(118-150) Приблизились замышляющие лукавство; далеки они от закона Твоего.

151 Т и си близо, Господи; И всички Твои заповеди са истина.

(118-151) Близок Ты, Господи, и все заповеди Твои--истина.

152 О тдавна зная от Твоите свидетелства, Че Ти си ги учредил за винаги.

(118-152) Издавна узнал я об откровениях Твоих, что Ты утвердил их на веки.

153 Р еш. Виж скръбта ми и избави ме, Защото не съм забравил закона Ти.

(118-153) Воззри на бедствие мое и избавь меня, ибо я не забываю закона Твоего.

154 З ащити делото ми и изкупи ме; Съживи ме според словото Си.

(118-154) Вступись в дело мое и защити меня; по слову Твоему оживи меня.

155 И збавлението е далеч от Нечестивите, Защото те не търсят Твоите повеления.

(118-155) Далеко от нечестивых спасение, ибо они уставов Твоих не ищут.

156 М ного са Твоите благи милости, Господи; Съживи ме според съдбите Си.

(118-156) Много щедрот Твоих, Господи; по суду Твоему оживи меня.

157 М нозина са моите гонители и противници; Но аз не се отклоних от свидетелствата Ти.

(118-157) Много у меня гонителей и врагов, от откровений Твоих я не удаляюсь.

158 К ато видях коварните, погнусих се от тях. Защото не пазят Твоето слово.

(118-158) Вижу отступников, и сокрушаюсь, ибо они не хранят слова Твоего.

159 В иж колко обичам аз Твоите правила; Съживи ме, Господи, според милосърдието Си.

(118-159) Зри, как я люблю повеления Твои; по милости Твоей, Господи, оживи меня.

160 С ъщността на Твоето слово е истина; И Твоите праведни съдби, до една траят до века.

(118-160) Основание слова Твоего истинно, и вечен всякий суд правды Твоей.

161 Ш ин. Първенци ме преследваха без причина; Но сърцето ми трепери от думите Ти.

(118-161) Князья гонят меня безвинно, но сердце мое боится слова Твоего.

162 А з се радвам на Твоето слово. Като оня, който намира много користи.

(118-162) Радуюсь я слову Твоему, как получивший великую прибыль.

163 М разя лъжата и се гнуся от нея, Но закона Ти обичам.

(118-163) Ненавижу ложь и гнушаюсь ею; закон же Твой люблю.

164 С едем пъти на ден Те хваля, За твоите праведни съдби.

(118-164) Семикратно в день прославляю Тебя за суды правды Твоей.

165 М ного мир имат ония, които обичат Твоя закон, И за тях няма спънки та да се препъват.

(118-165) Велик мир у любящих закон Твой, и нет им преткновения.

166 Н адявах се за Твоето спасение, Господи, И изпълнявах Твоите заповеди.

(118-166) Уповаю на спасение Твое, Господи, и заповеди Твои исполняю.

167 Д ушата ми опази Твоите сведетелства; И аз ги любя твърде много.

(118-167) Душа моя хранит откровения Твои, и я люблю их крепко.

168 Д ържах Твоите правила и Твоите свидетелства; Защото всичките ми пътища са пред Тебе.

(118-168) Храню повеления Твои и откровения Твои, ибо все пути мои пред Тобою.

169 Т ав. Нека стигне викането ми пред тебе, Господи; Вразуми ме според словото Си.

(118-169) Да приблизится вопль мой пред лице Твое, Господи; по слову Твоему вразуми меня.

170 Н ека дойде молбата ми пред Тебе; Избави ме според словото Си.

(118-170) Да придет моление мое пред лице Твое; по слову Твоему избавь меня.

171 У стните ми ще изливат хваление, Защото ме учиш на повеленията Си.

(118-171) Уста мои произнесут хвалу, когда Ты научишь меня уставам Твоим.

172 Е зикът ми ще пее за словото Ти, Защото всички Твои заповеди са правда.

(118-172) Язык мой возгласит слово Твое, ибо все заповеди Твои праведны.

173 Р ъката Ти нека бъде готова да ми помогне, Защото аз избрах Твоите правила.

(118-173) Да будет рука Твоя в помощь мне, ибо я повеления Твои избрал.

174 К опнях за Твоето спасение, Господи; И законът Ти е моя наслада.

(118-174) Жажду спасения Твоего, Господи, и закон Твой--утешение мое.

175 Н ека живее душата ми, и ще Те хвали; И нека ми помагат съдбите Ти.

(118-175) Да живет душа моя и славит Тебя, и суды Твои да помогут мне.

176 С китах се като изгубена овца; Потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.

(118-176) Я заблудился, как овца потерянная: взыщи раба Твоего, ибо я заповедей Твоих не забыл.