Деяния 4 ~ Деяния 4

picture

1 И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и Садукеите надойдоха върху тях,

Когда они говорили к народу, к ним приступили священники и начальники стражи при храме и саддукеи,

2 в ъзмутени задето те поучаваха людете и проповядваха, в лицето на Исуса, възкресението на мъртвите.

досадуя на то, что они учат народ и проповедуют в Иисусе воскресение из мертвых;

3 И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за утрешния ден, защото беше вече привечер.

и наложили на них руки и отдали под стражу до утра; ибо уже был вечер.

4 А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

Многие же из слушавших слово уверовали; и было число таковых людей около пяти тысяч.

5 И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, Старейшините, и книжниците;

На другой день собрались в Иерусалим начальники их и старейшины, и книжники,

6 и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род.

и Анна первосвященник, и Каиафа, и Иоанн, и Александр, и прочие из рода первосвященнического;

7 И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това?

и, поставив их посреди, спрашивали: какою силою или каким именем вы сделали это?

8 Т огава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и Старейшини,

Тогда Петр, исполнившись Духа Святаго, сказал им: начальники народа и старейшины Израильские!

9 а ко ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

Если от нас сегодня требуют ответа в благодеянии человеку немощному, как он исцелен,

10 д а знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.

то да будет известно всем вам и всему народу Израильскому, что именем Иисуса Христа Назорея, Которого вы распяли, Которого Бог воскресил из мертвых, Им поставлен он перед вами здрав.

11 Т ой е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

Он есть камень, пренебреженный вами зиждущими, но сделавшийся главою угла, и нет ни в ком ином спасения,

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.

ибо нет другого имени под небом, данного человекам, которым надлежало бы нам спастись.

13 А те, като гледаха с дързост на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

Видя смелость Петра и Иоанна и приметив, что они люди некнижные и простые, они удивлялись, между тем узнавали их, что они были с Иисусом;

14 А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

видя же исцеленного человека, стоящего с ними, ничего не могли сказать вопреки.

15 З атова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

И, приказав им выйти вон из синедриона, рассуждали между собою,

16 К акво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях и не можем да го опровергаем.

говоря: что нам делать с этими людьми? Ибо всем, живущим в Иерусалиме, известно, что ими сделано явное чудо, и мы не можем отвергнуть;

17 Н о, за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

но, чтобы более не разгласилось это в народе, с угрозою запретим им, чтобы не говорили об имени сем никому из людей.

18 п рочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.

И, призвав их, приказали им отнюдь не говорить и не учить о имени Иисуса.

19 А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;

Но Петр и Иоанн сказали им в ответ: судите, справедливо ли пред Богом слушать вас более, нежели Бога?

20 З ащото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

Мы не можем не говорить того, что видели и слышали.

21 А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.

Они же, пригрозив, отпустили их, не находя возможности наказать их, по причине народа; потому что все прославляли Бога за происшедшее.

22 З ащото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

Ибо лет более сорока было тому человеку, над которым сделалось сие чудо исцеления.

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха първосвещениците и старейшините.

Быв отпущены, они пришли к своим и пересказали, что говорили им первосвященники и старейшины.

24 А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях,

Они же, выслушав, единодушно возвысили голос к Богу и сказали: Владыко Боже, сотворивший небо и землю и море и всё, что в них!

25 т и чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, баща на Давида, си рекъл: "Защо се разяряваха народите, и людете намислюваха суети?

Ты устами отца нашего Давида, раба Твоего, сказал Духом Святым: что мятутся язычники, и народы замышляют тщетное?

26 О пълчаваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, против Господа и против неговия Помазаник".

Восстали цари земные, и князи собрались вместе на Господа и на Христа Его.

27 З ащото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците н израилевите люде, се събраха в тоя град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал,

Ибо поистине собрались в городе сем на Святаго Сына Твоего Иисуса, помазанного Тобою, Ирод и Понтий Пилат с язычниками и народом Израильским,

28 з а да извършат всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане.

чтобы сделать то, чему быть предопределила рука Твоя и совет Твой.

29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на своите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост.

И ныне, Господи, воззри на угрозы их, и дай рабам Твоим со всею смелостью говорить слово Твое,

30 д окато ти простираш ръката си за да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя свет служител Исуса.

тогда как Ты простираешь руку Твою на исцеления и на соделание знамений и чудес именем Святаго Сына Твоего Иисуса.

31 И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

И, по молитве их, поколебалось место, где они были собраны, и исполнились все Духа Святаго, и говорили слово Божие с дерзновением.

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

У множества же уверовавших было одно сердце и одна душа; и никто ничего из имения своего не называл своим, но всё у них было общее.

33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

Апостолы же с великою силою свидетельствовали о воскресении Господа Иисуса Христа; и великая благодать была на всех их.

34 П а и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

Не было между ними никого нуждающегося; ибо все, которые владели землями или домами, продавая их, приносили цену проданного

35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

и полагали к ногам Апостолов; и каждому давалось, в чем кто имел нужду.

36 Т ака Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин,

Так Иосия, прозванный от Апостолов Варнавою, что значит--сын утешения, левит, родом Кипрянин,

37 к ато имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

у которого была своя земля, продав ее, принес деньги и положил к ногам Апостолов.