1 Т огава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

Пою Господу, ибо Он высоко превознесся; коня и всадника его ввергнул в море.

2 Г оспод е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.

Господь крепость моя и слава моя, Он был мне спасением. Он Бог мой, и прославлю Его; Бог отца моего, и превознесу Его.

3 Г оспод е силен Воевател; Името Му е Иеова.

Господь муж брани, Иегова имя Ему.

4 К олесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.

Колесницы фараона и войско его ввергнул Он в море, и избранные военачальники его потонули в Чермном море.

5 Д ълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.

Пучины покрыли их: они пошли в глубину, как камень.

6 Д есницата Ти, Господи, се прослави в сила Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

Десница Твоя, Господи, прославилась силою; десница Твоя, Господи, сразила врага.

7 С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.

Величием славы Твоей Ты низложил восставших против Тебя. Ты послал гнев Твой, и он попалил их, как солому.

8 О т духането на ноздрите Ти вадите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада, Бездните се сгъстиха всред морето.

От дуновения Твоего расступились воды, влага стала, как стена, огустели пучины в сердце моря.

9 Н еприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.

Враг сказал: погонюсь, настигну, разделю добычу; насытится ими душа моя, обнажу меч мой, истребит их рука моя.

10 П одухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.

Ты дунул духом Твоим, и покрыло их море: они погрузились, как свинец, в великих водах.

11 К ой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?

Кто, как Ты, Господи, между богами? Кто, как Ты, величествен святостью, досточтим хвалами, Творец чудес?

12 П рострял си десницата Си, И земята ги погълна.

Ты простер десницу Твою: поглотила их земля.

13 С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.

Ты ведешь милостью Твоею народ сей, который Ты избавил, --сопровождаешь силою Твоею в жилище святыни Твоей.

14 П лемената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,

Услышали народы и трепещут: ужас объял жителей Филистимских;

15 Т огава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.

тогда смутились князья Едомовы, трепет объял вождей Моавитских, уныли все жители Ханаана.

16 С трах и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.

Да нападет на них страх и ужас; от величия мышцы Твоей да онемеют они, как камень, доколе проходит народ Твой, Господи, доколе проходит сей народ, который Ты приобрел.

17 Щ е ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

Введи его и насади его на горе достояния Твоего, на месте, которое Ты соделал жилищем Себе, Господи, во святилище, создали руки Твои, Владыка!

18 Г оспод ще царува до вечни векове.

Господь будет царствовать во веки и в вечность.

19 З ащото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето.

Когда вошли кони фараона с колесницами его и с всадниками его в море, то Господь обратил на них воды морские, а сыны Израилевы прошли по суше среди моря.

20 Т огава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всички жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,

И взяла Мариам пророчица, сестра Ааронова, в руку свою тимпан, и вышли за нею все женщины с тимпанами и ликованием.

21 а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

И воспела Мариам пред ними: пойте Господу, ибо высоко превознесся Он, коня и всадника его ввергнул в море.

22 Т огава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намериха вода.

И повел Моисей Израильтян от Чермного моря, и они вступили в пустыню Сур; и шли они три дня по пустыне и не находили воды.

23 П осле дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера).

Пришли в Мерру--и не могли пить воды в Мерре, ибо она была горька, почему и наречено тому имя: Мерра.

24 Т огава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?

И возроптал народ на Моисея, говоря: что нам пить?

25 А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им положи повеление и наредба и там ги опита, като рече:

возопил к Господу, и Господь показал ему дерево, и он бросил его в воду, и вода сделалась сладкою. Там дал устав и закон и там испытывал его.

26 А ко прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

И сказал: если ты будешь слушаться гласа Господа, Бога твоего, и делать угодное пред очами Его, и внимать заповедям Его, и соблюдать все уставы Его, то не наведу на тебя ни одной из болезней, которые навел Я на Египет, ибо Я Господь, целитель твой.

27 П осле дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.

И пришли в Елим; там двенадцать источников воды и семьдесят финиковых дерев, и расположились там станом при водах.