1 Т ака също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

(30-2) И сказал Моисей начальникам колен сынов Израилевых, говоря: вот что повелел Господь:

2 К огато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

(30-3) если кто даст обет Господу, или поклянется клятвою, положив зарок на душу свою, то он не должен нарушать слова своего, но должен исполнить все, что вышло из уст его.

3 Т оже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже себе си със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

(30-4) Если женщина даст обет Господу и положит зарок в доме отца своего, в юности своей,

4 и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

(30-5) и услышит отец обет ее и зарок, который она положила на душу свою, и промолчит о том отец ее, то все обеты ее состоятся, и всякий зарок ее, который она положила на душу свою, состоится;

5 Н о ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

(30-6) если же отец ее, услышав, запретит ей, то все обеты ее и зароки, которые она возложила на душу свою, не состоятся, и Господь простит ей, потому что запретил ей отец ее.

6 Н о ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорени с устните й, с което е обвързала душата си,

(30-7) Если она выйдет в замужество, а на ней обет ее, или слово уст ее, которым она связала себя,

7 и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците и си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

(30-8) и услышит муж ее и, услышав, промолчит: то обеты ее состоятся, и зароки ее, которые она возложила на душу свою, состоятся;

8 Н о ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

(30-9) если же муж ее, услышав, запретит ей и отвергнет обет ее, который на ней, и слово уст ее, которым она связала себя, Господь простит ей.

9 О брек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си остава върху нея.

(30-10) Обет же вдовы и разведенной, какой бы она ни возложила зарок на душу свою, состоится.

10 Н о ако една жена е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

(30-11) Если в доме мужа своего дала обет, или возложила зарок на душу свою с клятвою,

11 и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

(30-12) и муж ее слышал, и промолчал о том, и не запретил ей, то все обеты ее состоятся, и всякий зарок, который она возложила на душу свою, состоится;

12 Н о ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще и прости.

(30-13) если же муж ее, услышав, отвергнул их, то все вышедшие из уст ее обеты ее и зароки души ее не состоятся: муж ее уничтожил их, и Господь простит ей.

13 М ъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

(30-14) Всякий обет и всякий клятвенный зарок, чтобы смирить душу, муж ее может утвердить, и муж ее может отвергнуть;

14 н о ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

(30-15) если же муж ее молчал о том день за день, то он утвердил все обеты ее и все зароки ее, которые на ней, утвердил, потому что он, услышав, молчал о том;

15 Н о ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

(30-16) а если отвергнул их, после того как услышал, то он взял на себя грех ее.

16 Т ия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, да се пазят между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом; относно обреците.

(30-17) Вот уставы, которые Господь заповедал Моисею об отношении между мужем и женою его, между отцом и дочерью его в юности ее, в доме отца ее.