1 О баче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

Итак я рассудил сам в себе не приходить к вам опять с огорчением.

2 З ащото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

Ибо если я огорчаю вас, то кто обрадует меня, как не тот, кто огорчен мною?

3 И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

Это самое и писал я вам, дабы, придя, не иметь огорчения от тех, о которых мне надлежало радоваться: ибо я во всех вас уверен, что моя радость есть и для всех вас.

4 З ащото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

От великой скорби и стесненного сердца я писал вам со многими слезами, не для того, чтобы огорчить вас, но чтобы вы познали любовь, какую я в избытке имею к вам.

5 Н о ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

Если же кто огорчил, то не меня огорчил, но частью, --чтобы не сказать много, --и всех вас.

6 З а такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

Для такого довольно сего наказания от многих,

7 т ака че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

так что вам лучше уже простить его и утешить, дабы он не был поглощен чрезмерною печалью.

8 З атова ви моля да го уверите в любовта си към него.

И потому прошу вас оказать ему любовь.

9 П онеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

Ибо я для того и писал, чтобы узнать на опыте, во всем ли вы послушны.

10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

А кого вы в чем прощаете, того и я; ибо и я, если в чем простил кого, простил для вас от лица Христова,

11 д а не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

чтобы не сделал нам ущерба сатана, ибо нам не безызвестны его умыслы.

12 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,

Придя в Троаду для благовествования о Христе, хотя мне и отверста была дверь Господом,

13 д ухът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

я не имел покоя духу моему, потому что не нашел брата моего Тита; но, простившись с ними, я пошел в Македонию.

14 Н о благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

Но благодарение Богу, Который всегда дает нам торжествовать во Христе и благоухание познания о Себе распространяет нами во всяком месте.

15 З ащото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

Ибо мы Христово благоухание Богу в спасаемых и в погибающих:

16 Н а едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

для одних запах смертоносный на смерть, а для других запах живительный на жизнь. И кто способен к сему?

17 Н ие сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

Ибо мы не повреждаем слова Божия, как многие, но проповедуем искренно, как от Бога, пред Богом, во Христе.