1 К олко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;

(7-2) О, как прекрасны ноги твои в сандалиях, дщерь именитая! Округление бедр твоих, как ожерелье, дело рук искусного художника;

2 П ъпът ти е както обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;

(7-3) живот твой--круглая чаша, не истощается ароматное вино; чрево твое--ворох пшеницы, обставленный лилиями;

3 Д вете ти гърди са като две сърнета близнета;

(7-4) два сосца твои--как два козленка, двойни серны;

4 Ш ията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;

(7-5) шея твоя--как столп из слоновой кости; глаза твои--озерки Есевонские, что у ворот Батраббима; нос твой--башня Ливанская, обращенная к Дамаску;

5 Г лавата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им.

(7-6) голова твоя на тебе, как Кармил, и волосы на голове твоей, как пурпур; царь увлечен кудрями.

6 К олко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си!

(7-7) Как ты прекрасна, как привлекательна, возлюбленная, твоею миловидностью!

7 Т ова твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.

(7-8) Этот стан твой похож на пальму, и груди твои на виноградные кисти.

8 Р екох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончета на лоза, И благовонието на дъха ти като ябълки,

(7-9) Подумал я: влез бы я на пальму, ухватился бы за ветви ее; и груди твои были бы вместо кистей винограда, и запах от ноздрей твоих, как от яблоков;

9 И устата+ ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

(7-10) уста твои--как отличное вино. Оно течет прямо к другу моему, услаждает уста утомленных.

10 А з съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.

(7-11) Я принадлежу другу моему, и ко мне желание его.

11 Д ойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,

(7-12) Приди, возлюбленный мой, выйдем в поле, побудем в селах;

12 Д а осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.

(7-13) поутру пойдем в виноградники, посмотрим, распустилась ли виноградная лоза, раскрылись ли почки, расцвели ли гранатовые яблоки; там я окажу ласки мои тебе.

13 М андрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

(7-14) Мандрагоры уже пустили благовоние, и у дверей наших всякие превосходные плоды, новые и старые: сберегла я для тебя, мой возлюбленный!