1 ( По слав. 17). За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.

(17-1) ^^Начальнику хора. Раба Господня Давида, который произнес слова песни сей к Господу, когда Господь избавил его от рук всех врагов его и от руки Саула. И он сказал:^^ (17-2) Возлюблю тебя, Господи, крепость моя!

2 Г оспод е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула

(17-3) Господь--твердыня моя и прибежище мое, Избавитель мой, Бог мой, --скала моя; на Него я уповаю; щит мой, рог спасения моего и убежище мое.

3 Щ е призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

(17-4) Призову достопоклоняемого Господа и от врагов моих спасусь.

4 В ръзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.

(17-5) Объяли меня муки смертные, и потоки беззакония устрашили меня;

5 В ръзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.

(17-6) цепи ада облегли меня, и сети смерти опутали меня.

6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.

(17-7) В тесноте моей я призвал Господа и к Богу моему воззвал. И Он услышал от чертога Своего голос мой, и вопль мой дошел до слуха Его.

7 Т огава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

(17-8) Потряслась и всколебалась земля, дрогнули и подвиглись основания гор, ибо разгневался;

8 Д им се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

(17-9) поднялся дым от гнева Его и из уст Его огонь поядающий; горячие угли от Него.

9 Т ой сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.

(17-10) Наклонил Он небеса и сошел, --и мрак под ногами Его.

10 В ъзседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.

(17-11) И воссел на Херувимов и полетел, и понесся на крыльях ветра.

11 П оложи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.

(17-12) И мрак сделал покровом Своим, сению вокруг Себя мрак вод, облаков воздушных.

12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.

(17-13) От блистания пред Ним бежали облака Его, град и угли огненные.

13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.

(17-14) Возгремел на небесах Господь, и Всевышний дал глас Свой, град и угли огненные.

14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.

(17-15) Пустил стрелы Свои и рассеял их, множество молний, и рассыпал их.

15 Т огава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.

(17-16) И явились источники вод, и открылись основания вселенной от грозного Твоего, Господи, от дуновения духа гнева Твоего.

16 П рати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.

(17-17) Он простер с высоты и взял меня, и извлек меня из вод многих;

17 И збави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.

(17-18) избавил меня от врага моего сильного и от ненавидящих меня, которые были сильнее меня.

18 С тигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

(17-19) Они восстали на меня в день бедствия моего, но Господь был мне опорою.

19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.

(17-20) Он вывел меня на пространное место и избавил меня, ибо Он благоволит ко мне.

20 В ъздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,

(17-21) Воздал мне Господь по правде моей, по чистоте рук моих вознаградил меня,

21 З ащото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

(17-22) ибо я хранил пути Господни и не был нечестивым пред Богом моим;

22 З ащото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.

(17-23) ибо все заповеди Его предо мною, и от уставов Его я не отступал.

23 Н епорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.

(17-24) Я был непорочен пред Ним и остерегался, чтобы не согрешить мне;

24 З атова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.

(17-25) и воздал мне Господь по правде моей, по чистоте рук моих пред очами Его.

25 К ъм милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.

(17-26) С милостивым Ты поступаешь милостиво, с мужем искренним--искренно,

26 К ъм чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.

(17-27) с чистым--чисто, а с лукавым--по лукавству его,

27 З ащото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.

(17-28) ибо Ты людей угнетенных спасаешь, а очи надменные унижаешь.

28 З ащото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;

(17-29) Ты возжигаешь светильник мой, Господи; Бог мой просвещает тьму мою.

29 З ащото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

(17-30) С Тобою я поражаю войско, с Богом моим восхожу на стену.

30 К олкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

(17-31) Бог! --Непорочен путь Его, чисто слово Господа; щит Он для всех, уповающих на Него.

31 З ащото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?

(17-32) Ибо кто Бог, кроме Господа, и кто защита, кроме Бога нашего?

32 Б ог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,

(17-33) Бог препоясывает меня силою и устрояет мне верный путь;

33 Т ой прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.

(17-34) делает ноги мои, как оленьи, и на высотах моих поставляет меня;

34 У чи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.

(17-35) научает руки мои брани, и мышцы мои сокрушают медный лук.

35 Т и си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.

(17-36) Ты дал мне щит спасения Твоего, и десница Твоя поддерживает меня, и милость Твоя возвеличивает меня.

36 Т и си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

(17-37) Ты расширяешь шаг мой подо мною, и не колеблются ноги мои.

37 Г оних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.

(17-38) Я преследую врагов моих и настигаю их, и не возвращаюсь, доколе не истреблю их;

38 С трих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.

(17-39) поражаю их, и они не могут встать, падают под ноги мои,

39 З ащото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

(17-40) ибо Ты препоясал меня силою для войны и низложил под ноги мои восставших на меня;

40 С торил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

(17-41) Ты обратил ко мне тыл врагов моих, и я истребляю ненавидящих меня:

41 И звикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.

(17-42) они вопиют, но нет спасающего; ко Господу, --но Он не внемлет им;

42 Т огава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.

(17-43) я рассеваю их, как прах пред лицем ветра, как уличную грязь попираю их.

43 Т и си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,

(17-44) Ты избавил меня от мятежа народа, поставил меня главою иноплеменников; народ, которого я не знал, служит мне;

44 Щ ом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.

(17-45) по одному слуху о мне повинуются мне; иноплеменники ласкательствуют предо мною;

45 Ч ужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.

(17-46) иноплеменники бледнеют и трепещут в укреплениях своих.

46 Ж ив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,

(17-47) Жив Господь и благословен защитник мой! Да будет превознесен Бог спасения моего,

47 Б ог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,

(17-48) Бог, мстящий за меня и покоряющий мне народы,

48 К ойто ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.

(17-49) и избавляющий меня от врагов моих! Ты вознес меня над восстающими против меня и от человека жестокого избавил меня.

49 З атова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

(17-50) За то буду славить Тебя, Господи, между иноплеменниками и буду петь имени Твоему,

50 Т и си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.

(17-51) величественно спасающий царя и творящий милость помазаннику Твоему Давиду и потомству его во веки.