1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме,
Вера же есть осуществление ожидаемого и уверенность в невидимом.
2 З ащото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.
В ней свидетельствованы древние.
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.
Верою познаём, что веки устроены словом Божиим, так что из невидимого произошло видимое.
4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.
Верою Авель принес Богу жертву лучшую, нежели Каин; ею получил свидетельство, что он праведен, как засвидетельствовал Бог о дарах его; ею он и по смерти говорит еще.
5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.
Верою Енох переселен был так, что не видел смерти; и не стало его, потому что Бог переселил его. Ибо прежде переселения своего получил он свидетельство, что угодил Богу.
6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
А без веры угодить Богу невозможно; ибо надобно, чтобы приходящий к Богу веровал, что Он есть, и ищущим Его воздает.
7 С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
Верою Ной, получив откровение о том, что еще не было видимо, благоговея приготовил ковчег для спасения дома своего; ею осудил он (весь) мир, и сделался наследником праведности по вере.
8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.
Верою Авраам повиновался призванию идти в страну, которую имел получить в наследие, и пошел, не зная, куда идет.
9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
Верою обитал он на земле обетованной, как на чужой, и жил в шатрах с Исааком и Иаковом, сонаследниками того же обетования;
10 З ащото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.
ибо он ожидал города, имеющего основание, которого художник и строитель Бог.
11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.
Верою и сама Сарра (будучи неплодна) получила силу к принятию семени, и не по времени возраста родила, ибо знала, что верен Обещавший.
12 З атова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
И потому от одного, и притом омертвелого, родилось так много, как звезд на небе и как бесчислен песок на берегу морском.
13 В сички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.
Все сии умерли в вере, не получив обетований, а только издали видели оные, и радовались, и говорили о себе, что они странники и пришельцы на земле;
14 А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;
ибо те, которые так говорят, показывают, что они ищут отечества.
15 и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.
И если бы они в мыслях имели то, из которого вышли, то имели бы время возвратиться;
16 Н о на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
но они стремились к лучшему, то есть к небесному; посему и Бог не стыдится их, называя Себя их Богом: ибо Он приготовил им город.
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син,
Верою Авраам, будучи искушаем, принес в жертву Исаака и, имея обетование, принес единородного,
18 о ня, комуто беше казано: " По Исаака ще се наименува твоето потомство".
о котором было сказано: в Исааке наречется тебе семя.
19 к ато разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите,
Ибо он думал, что Бог силен и из мертвых воскресить, почему и получил его в предзнаменование.
20 С вяра Исаак благослови, Якова и Исава даже за бъдещите неща.
Верою в будущее Исаак благословил Иакова и Исава.
21 С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Йосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.
Верою Иаков, умирая, благословил каждого сына Иосифова и поклонился на верх жезла своего.
22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
Верою Иосиф, при кончине, напоминал об исходе сынов Израилевых и завещал о костях своих.
23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се боеха от царската заповед,
Верою Моисей по рождении три месяца скрываем был родителями своими, ибо видели они, что дитя прекрасно, и не устрашились царского повеления.
24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
Верою Моисей, придя в возраст, отказался называться сыном дочери фараоновой,
25 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
и лучше захотел страдать с народом Божиим, нежели иметь временное греховное наслаждение,
26 к ато разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.
и поношение Христово почел большим для себя богатством, нежели Египетские сокровища; ибо он взирал на воздаяние.
27 С вяра напустна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.
Верою оставил он Египет, не убоявшись гнева царского, ибо он, как бы видя Невидимого, был тверд.
28 С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, които погубваше първородните.
Верою совершил он Пасху и пролитие крови, дабы истребитель первенцев не коснулся их.
29 С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.
Верою перешли они Чермное море, как по суше, --на что покусившись, Египтяне потонули.
30 Ч рез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.
Верою пали стены Иерихонские, по семидневном обхождении.
31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.
Верою Раав блудница, с миром приняв соглядатаев (и проводив их другим путем), не погибла с неверными.
32 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;
И что еще скажу? Недостанет мне времени, чтобы повествовать о Гедеоне, о Вараке, о Самсоне и Иеффае, о Давиде, Самуиле и (других) пророках,
33 к оито с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
которые верою побеждали царства, творили правду, получали обетования, заграждали уста львов,
34 у гасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
угашали силу огня, избегали острия меча, укреплялись от немощи, были крепки на войне, прогоняли полки чужих;
35 Ж ени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.
жены получали умерших своих воскресшими; иные же замучены были, не приняв освобождения, дабы получить лучшее воскресение;
36 Д руги пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;
другие испытали поругания и побои, а также узы и темницу,
37 с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;
были побиваемы камнями, перепиливаемы, подвергаемы пытке, умирали от меча, скитались в милотях и козьих кожах, терпя недостатки, скорби, озлобления;
38 т е, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,
те, которых весь мир не был достоин, скитались по пустыням и горам, по пещерам и ущельям земли.
39 Н о всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,
И все сии, свидетельствованные в вере, не получили обещанного,
40 д а не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.
потому что Бог предусмотрел о нас нечто лучшее, дабы они не без нас достигли совершенства.