1 А з рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

Сказал я в сердце моем: 'дай, испытаю я тебя весельем, и насладись добром'; но и это--суета!

2 Р екох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?

О смехе сказал я: 'глупость!', а о веселье: 'что оно делает?'

3 Н амислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

Вздумал я в сердце моем услаждать вином тело мое и, между тем, как сердце мое руководилось мудростью, придержаться и глупости, доколе не увижу, что хорошо для сынов человеческих, что должны были бы они делать под небом в немногие дни жизни своей.

4 Н аправих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

Я предпринял большие дела: построил себе домы, посадил себе виноградники,

5 Н аправих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

устроил себе сады и рощи и насадил в них всякие плодовитые дерева;

6 Н аправих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;

сделал себе водоемы для орошения из них рощей, произращающих деревья;

7 П ридобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

приобрел себе слуг и служанок, и домочадцы были у меня; также крупного и мелкого скота было у меня больше, нежели у всех, бывших прежде меня в Иерусалиме;

8 С ъбрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

собрал себе серебра и золота и драгоценностей от царей и областей; завел у себя певцов и певиц и услаждения сынов человеческих--разные музыкальные орудия.

9 Т ака станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

И сделался я великим и богатым больше всех, бывших прежде меня в Иерусалиме; и мудрость моя пребыла со мною.

10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

Чего бы глаза мои ни пожелали, я не отказывал им, не возбранял сердцу моему никакого веселья, потому что сердце мое радовалось во всех трудах моих, и это было моею долею от всех трудов моих.

11 Т огава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

И оглянулся я на все дела мои, которые сделали руки мои, и на труд, которым трудился я, делая: и вот, всё--суета и томление духа, и нет пользы под солнцем!

12 И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?

И обратился я, чтобы взглянуть на мудрость и безумие и глупость: ибо что человек после царя, что уже сделано?

13 Т огава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.

И увидел я, что преимущество мудрости перед глупостью такое же, как преимущество света перед тьмою:

14 Н а мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

у мудрого глаза его--в голове его, а глупый ходит во тьме; но узнал я, что одна участь постигает их всех.

15 Т огава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

И сказал я в сердце моем: 'и меня постигнет та же участь, как и глупого: к чему же я сделался очень мудрым?' И сказал я в сердце моем, что и это--суета;

16 З ащото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

потому что мудрого не будут помнить вечно, как и глупого; в грядущие дни все будет забыто, и увы! мудрый умирает наравне с глупым.

17 З а това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

И возненавидел я жизнь, потому что противны стали мне дела, которые делаются под солнцем; ибо всё--суета и томление духа!

18 Н амразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

И возненавидел я весь труд мой, которым трудился под солнцем, потому что должен оставить его человеку, который будет после меня.

19 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

И кто знает: мудрый ли будет он, или глупый? А он будет распоряжаться всем трудом моим, которым я трудился и которым показал себя мудрым под солнцем. И это--суета!

20 З а това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

И обратился я, чтобы внушить сердцу моему отречься от всего труда, которым я трудился под солнцем,

21 З ащото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

потому что иной человек трудится мудро, с знанием и успехом, и должен отдать всё человеку, не трудившемуся в том, как бы часть его. И это--суета и зло великое!

22 З ащото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?

Ибо что будет иметь человек от всего труда своего и заботы сердца своего, что трудится он под солнцем?

23 П онеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.

Потому что все дни его--скорби, и его труды--беспокойство; даже и ночью сердце его не знает покоя. И это--суета!

24 Н яма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

Не во власти человека и то благо, чтобы есть и пить и услаждать душу свою от труда своего. Я увидел, что и это--от руки Божией;

25 З ащото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

потому что кто может есть и кто может наслаждаться без Него?

26 П онеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.

Ибо человеку, который добр пред лицем Его, Он дает мудрость и знание и радость; а грешнику дает заботу собирать и копить, чтобы отдать доброму пред лицем Божиим. И это--суета и томление духа!