1 А з рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

I said in my mind, Come now, I will prove you with mirth and test you with pleasure; so have a good time. But this also was vanity (emptiness, falsity, and futility)!

2 Р екох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?

I said of laughter, It is mad, and of pleasure, What does it accomplish?

3 Н амислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

I searched in my mind how to cheer my body with wine—yet at the same time having my mind hold its course and guide me with wisdom—and how to lay hold of folly, till I might see what was good for the sons of men to do under heaven all the days of their lives.

4 Н аправих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

I made great works; I built myself houses, I planted vineyards.

5 Н аправих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

I made for myself gardens and orchards and I planted in them all kinds of fruit trees.

6 Н аправих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;

I made for myself pools of water from which to water the forest and make the trees bud.

7 П ридобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

I bought menservants and maidservants and had servants born in my house. Also I had great possessions of herds and flocks, more than any who had been before me in Jerusalem.

8 С ъбрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

I also gathered for myself silver and gold and the treasure of kings and of the provinces. I got for myself men singers and women singers, and the delights of the sons of men— concubines very many.

9 Т ака станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

So I became great and increased more than all who were before me in Jerusalem. Also my wisdom remained with me and stood by me.

10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

And whatever my eyes desired I kept not from them; I withheld not my heart from any pleasure, for my heart rejoiced in all my labor, and this was my portion and reward for all my toil.

11 Т огава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

Then I looked on all that my hands had done and the labor I had spent in doing it, and behold, all was vanity and a striving after the wind and a feeding on it, and there was no profit under the sun.

12 И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?

So I turned to consider wisdom and madness and folly; for what can the man do who succeeds the king? Nothing but what has been done already.

13 Т огава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.

Then I saw that even wisdom is better than folly as far as light is better than darkness.

14 Н а мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

The wise man’s eyes are in his head, but the fool walks in darkness; and yet I perceived that one event happens to them both.

15 Т огава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

Then said I in my heart, As it happens to the fool, so it will happen even to me. And of what use is it then for me to be more wise? Then I said in my heart, This also is vanity (emptiness, vainglory, and futility)!

16 З ащото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

For of the wise man, the same as of the fool, there is no permanent remembrance, since in the days to come all will be long forgotten. And how does the wise man die? Even as the fool!

17 З а това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

So I hated life, because what is done under the sun was grievous to me; for all is vanity and a striving after the wind and a feeding on it.

18 Н амразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

And I hated all my labor in which I had toiled under the sun, seeing that I must leave it to the man who will succeed me.

19 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

And who knows whether he will be a wise man or a fool? Yet he will have dominion over all my labor in which I have toiled and in which I have shown myself wise under the sun. This is also vanity (emptiness, falsity, and futility)!

20 З а това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

So I turned around and gave my heart up to despair over all the labor of my efforts under the sun.

21 З ащото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

For here is a man whose labor is with wisdom and knowledge and skill; yet to a man who has not toiled for it he must leave it all as his portion. This also is vanity (emptiness, falsity, and futility) and a great evil!

22 З ащото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?

For what has a man left from all his labor and from the striving and vexation of his heart in which he has toiled under the sun?

23 П онеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.

For all his days are but pain and sorrow, and his work is a vexation and grief; his mind takes no rest even at night. This is also vanity (emptiness, falsity, and futility)!

24 Н яма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

There is nothing better for a man than that he should eat and drink and make himself enjoy good in his labor. Even this, I have seen, is from the hand of God.

25 З ащото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

For who can eat or who can have enjoyment any more than I can— apart from Him ?

26 П онеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.

For to the person who pleases Him God gives wisdom and knowledge and joy; but to the sinner He gives the work of gathering and heaping up, that he may give to one who pleases God. This also is vanity and a striving after the wind and a feeding on it.