1 И ли не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

Do you not know, brethren—for I am speaking to men who are acquainted with the Law—that legal claims have power over a person only for as long as he is alive?

2 З ащото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докогато е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжовия закон.

For a married woman is bound by law to her husband as long as he lives; but if her husband dies, she is loosed and discharged from the law concerning her husband.

3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

Accordingly, she will be held an adulteress if she unites herself to another man while her husband lives. But if her husband dies, the marriage law no longer is binding on her; and if she unites herself to another man, she is not an adulteress.

4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържите с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Likewise, my brethren, you have undergone death as to the Law through the body of Christ, so that now you may belong to Another, to Him Who was raised from the dead in order that we may bear fruit for God.

5 З ащото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;

When we were living in the flesh (mere physical lives), the sinful passions that were awakened and aroused up by the Law were constantly operating in our natural powers (in our bodily organs, in the sensitive appetites and wills of the flesh), so that we bore fruit for death.

6 н о сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

But now we are discharged from the Law and have terminated all intercourse with it, having died to what once restrained and held us captive. So now we serve not under the old code of written regulations, but of the Spirit in newness.

7 Т огава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

What then do we conclude? Is the Law identical with sin? Certainly not! Nevertheless, if it had not been for the Law, I should not have recognized sin or have known its meaning. I would not have known about covetousness if the Law had not said, You shall not covet and have an evil desire.

8 Н о грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

But sin, finding opportunity in the commandment, got a hold on me and aroused and stimulated all kinds of forbidden desires (lust, covetousness). For without the Law sin is dead.

9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

Once I was alive, but quite apart from and unconscious of the Law. But when the commandment came, sin lived again and I died (was sentenced by the Law to death).

10 н америх, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.

And the very legal ordinance which was designed and intended to bring life actually proved death.

11 З ащото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

For sin, seizing the opportunity and getting a hold on me from the commandment, beguiled and entrapped and cheated me, and using it, killed me.

12 Т ъй щото законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра

The Law therefore is holy, and commandment is holy and just and good.

13 Т огава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

Did that which is good then prove fatal to me? Certainly not! It was sin, working death in me by using this good thing, in order that through the commandment sin might be shown up clearly to be sin, that the extreme malignity and immeasurable sinfulness of sin might plainly appear.

14 З ащото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

We know that the Law is spiritual; but I am a creature of the flesh, having been sold into slavery under sin.

15 З ащото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

For I do not understand my own actions. I do not practice or accomplish what I wish, but I do the very thing that I loathe '> which my moral instinct condemns].

16 О баче, ако върша, това което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

Now if I do what is contrary to my desire, I acknowledge and agree that the Law is good (morally excellent) and that I take sides with it.

17 З атова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

However, it is no longer I who do the deed, but the sin which is at home in me and has possession of me.

18 З ащото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

For I know that nothing good dwells within me, that is, in my flesh. I can will what is right, but I cannot perform it.

19 З ащото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

For I fail to practice the good deeds I desire to do, but the evil deeds that I do not desire to do are what I am doing.

20 Н о ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

Now if I do what I do not desire to do, it is no longer I doing it, but the sin which dwells within me '> fixed and operating in my soul].

21 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу.

So I find it to be a law (rule of action of my being) that when I want to do what is right and good, evil is ever present with me and I am subject to its insistent demands.

22 З ащото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

For I endorse and delight in the Law of God in my inmost self.

23 н о в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

But I discern in my bodily members '> in the sensitive appetites and wills of the flesh] a different law (rule of action) at war against the law of my mind (my reason) and making me a prisoner to the law of sin that dwells in my bodily organs '> in the sensitive appetites and wills of the flesh].

24 О каян аз човек! кой ще ме избави от тялота на тая смърт?

O unhappy and pitiable and wretched man that I am! Who will release and deliver me from this body of death?

25 Б лагодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта

O thank God! through Jesus Christ (the Anointed One) our Lord! So then indeed I, of myself with the mind and heart, serve the Law of God, but with the flesh the law of sin.