1 С едекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

Zedekiah was twenty-one years old when he began to reign, and he reigned eleven years in Jerusalem. And his mother’s name was Hamutal daughter of Jeremiah of Libnah.

2 Т ой върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким.

And he did that which was evil in the sight of the Lord, according to all that Jehoiakim had done.

3 З ащото, от гнева на Господа, който пламна против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, стана че Седекия въстана против вавилонския цар.

For all this came to pass in Jerusalem and Judah because of the anger of the Lord, and He cast them out from His presence. And Zedekiah rebelled against the king of Babylon.

4 И тъй, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

And in the ninth year of his reign, in the tenth month, on the tenth day of the month, Nebuchadrezzar king of Babylon came, he and all his army, against Jerusalem; and they pitched against it and built moveable towers and siege mounds against it round about.

5 и градът се обсаждаше до единадесетата година на цар Седекия.

So the city was besieged until the eleventh year of King Zedekiah.

6 А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, когато гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

And in the fourth month, on the ninth day of the month, the famine was so severe in the city that there was no bread for the people of the land.

7 о твори се пролом в градската стена, поради което всичките военни мъже побягнаха, като излязоха из града през нощ през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и отидоха по пътя за полето,

Then the city was broken through, so that all the men of war might flee, and they went forth out of the city by night by way of the gate between the two walls by the king’s garden, though the Chaldeans were round about the city. And they by way of the Arabah (the Jordan Valley).

8 А халдейската войска последва царя та стигна Седекия в ерихонските полета; И цялата му войска се разбяга от него.

But the army of the Chaldeans pursued the king and overtook Zedekiah in the plains of Jericho; and all his army was scattered from him.

9 И хванаха царя та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда за него, сиреч:

Then they seized the king and brought him up to the king of Babylon at Riblah in the land of Hamath, where he pronounced sentence upon him.

10 в авилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всичките Юдови началници;

And the king of Babylon slew the sons of Zedekiah before his eyes; he slew also all the princes of Judah at Riblah.

11 и избоде очите на Седекия, и като го върза в окови вавилонският цар го заведе във Вавилон и го тури в тъмница, гдето остана до деня на смъртта си.

Then he put out the eyes of Zedekiah; and the king of Babylon bound him with shackles and carried him to Babylon and put him in prison till the day of his death.

12 А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

Now in the fifth month, on the tenth day of the month, which was the nineteenth year of Nebuchadrezzar king of Babylon, there came to Jerusalem Nebuzaradan captain of the guard, who stood and served before the king of Babylon.

13 т а изгори Господния дом и царския дворец; дори всички къщи в Ерусалим, сиреч, всяка голяма къща, изгори с огън.

And he burned the house of the Lord and the king’s house and all the houses of Jerusalem; every great house he consumed with fire.

14 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим.

And all the army of the Chaldeans who were with the captain of the guard broke down all the walls round about Jerusalem.

15 Т огава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен някои от по-сиромасите на людете, и останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

Then Nebuzaradan the captain of the guard carried away captive some of the poorest of the people and those who were left in the city, along with those who went out to the king of Babylon and the remnant of the multitude.

16 О баче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.

But Nebuzaradan the captain of the guard left some of the poorest of the land to be vinedressers and tillers of the soil.

17 А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха всичката им мед във Вавилон;

Also the pillars of bronze that belonged to the house of the Lord, and the bronze bases or pedestals and the bronze Sea or huge laver that were in the house of the Lord, the Chaldeans broke into pieces and carried all the bronze of them to Babylon.

18 о тнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, темянниците, и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.

The pots also and the shovels and the snuffers and the bowls and the spoons and all the vessels of bronze used in the temple service they took away.

19 Н ачалникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците, и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите, - каквото беше златно като злато, и каквото сребърно като сребро.

Also the small bowls and the firepans and the basins and the pots and the lampstands and the incense cups and the bowls for the drink offerings—whatever was of gold the captain of the guard took away as gold, and whatever was of silver as silver.

20 К олкото за двата стълба, едното море, и дванадесетте медни юнци, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло;

The two pillars, one Sea or huge laver, and twelve bronze bulls or oxen under the Sea, which King Solomon had made in the house of the Lord—the bronze of all these things was beyond weighing.

21 а за тия стълбове, височината на единия стълб беше осемнадесет лакти, и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му бе четири пръсти; той бе кух;

Concerning the pillars, the height of the one pillar was eighteen cubits (twenty-seven feet), and an ornamental molding of twelve cubits (eighteen feet) went around its circumference; it was four fingers thick, and it was hollow.

22 и меден капител беше върху него; а височината на единия капител бе пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия бяха мерките и на втория стълб с наровете.

An upper part or capital of bronze was on top of it. The height of one capital was five cubits (seven and one-half feet), with a network and pomegranates around it, all of bronze. The second pillar also, with its pomegranates, was similar to these.

23 И маше деветдесет и шест нарове на четирите страни; всичките нарове, които бяха върху мрежата наоколо бяха сто.

And there were ninety-six pomegranates on the sides; and all the pomegranates upon the network were a hundred round about.

24 Н ачалникът на телохранителите взе и първосвещеника Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

And the captain of the guard took Seraiah the chief priest and Zephaniah the second priest and the three keepers of the door.

25 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъже от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намираха всред града;

He took also out of the city a court officer who had been overseer of the soldiers, and seven men of them who were next to the king and saw his face, who were found in the city, and the scribe of the prince or captain of the army who mustered the people of the land, and sixty men of the people of the land who were found in the midst of the city.

26 и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

And Nebuzaradan the captain of the guard took them and brought them to the king of Babylon at Riblah.

27 И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

And the king of Babylon smote them and put them to death at Riblah in the land of Hamath. Thus Judah was carried away captive out of his own land.

28 А ето людете, които Навуходоносор плени: в седмата година, три хиляди двадесет и три юдеи;

This is the number of people whom Nebuchadrezzar carried away captive: in the seventh year, 3, 023 Jews;

29 в осемнадесетата година на Навуходоносора той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души;

In the eighteenth year of Nebuchadrezzar, he carried away captive from Jerusalem 832 persons;

30 а в двадесет и третата година на Навуходоносора, началникът на телохранителите Навузардан, плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.

In the twenty-third year of Nebuchadrezzar, Nebuzaradan the captain of the guard carried away captive of the Jews 745 persons. All the persons were 4, 600.

31 А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдовия цар Иоахин, и го извади из тъмницата;

And in the thirty-seventh year of the captivity of Jehoiachin king of Judah, in the twelfth month, on the twenty-fifth day of the month, Evil-merodach king of Babylon in the first year of his reign lifted up the head of Jehoiachin king of Judah and brought him out of prison.

32 и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

He spoke kindly to him and gave him a seat above the seats of the kings who were with him in Babylon,

33 и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него през всичките дни на живота си.

Jehoiachin put off his prison garments, and he dined regularly at the king’s table all the days of his life.

34 А колкото за храната му, даваше му се от вавилонския цар постоянна храна, ежедневен дял през всичките дни на живота му, дори до деня на смъртта му.

And his allowance, a continual one, was given him by the king of Babylon, a portion according to his requirements until the day of his death, all the days of his life.