1 К ато се разделихме от тях и отплувахме, дойдохме право на Кос, а на утрешния ден на Родос, и оттам на Патара.

And when we had torn ourselves away from them and withdrawn, we set sail and made a straight run to Cos, and on the following to Rhodes and from there to Patara.

2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

There we found a ship crossing over to Phoenicia; so we went aboard and sailed away.

3 И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше кораба да се разтовари.

After we had sighted Cyprus, leaving it on our left we sailed on to Syria and put in at Tyre, for there the ship was to unload her cargo.

4 О И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: _

And having looked up the disciples there, we remained with them for seven days. Prompted by the Spirit, they kept telling Paul not to set foot in Jerusalem.

5 И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всичките с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

But when our time there was ended, we left and proceeded on our journey; and all of them with their wives and children accompanied us on our way till we were outside the city. There we knelt down on the beach and prayed.

6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

Then when we had told one another farewell, we went on board the ship, and they returned to their own homes.

7 И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

When we had completed the voyage from Tyre, we landed at Ptolemais, where we paid our respects to the brethren and remained with them for one day.

8 А на утрешния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от Седмината дякони и останахме у него.

On the morrow we left there and came to Caesarea; and we went into the house of Philip the evangelist, who was one of the Seven, and stayed with him.

9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

And he had four maiden daughters who had the gift of prophecy.

10 И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

While we were remaining there for some time, a prophet named Agabus came down from Judea.

11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що казва Светия Дух, Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

And coming to us, he took Paul’s belt and with it bound his own feet and hands and said, Thus says the Holy Spirit: The Jews at Jerusalem shall bind like this the man who owns this belt, and they shall deliver him into the hands of the Gentiles (heathen).

12 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

When we heard this, both we and the residents of that place pleaded with him not to go up to Jerusalem.

13 Т огава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

Then Paul replied, What do you mean by weeping and breaking my heart like this? For I hold myself in readiness not only to be arrested and bound and imprisoned at Jerusalem, but also to die for the name of the Lord Jesus.

14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: да бъде Господнята воля.

And when he would not yield to persuading, we stopped, saying, The Lord’s will be done!

15 И след тия дни приготвихме се за път и възлязохме в Ерусалим.

After these days we packed our baggage and went up to Jerusalem.

16 С нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, Кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

And some of the disciples from Caesarea came with us, conducting us to the house of Mnason, a man from Cyprus, one of the disciples of long standing, with whom we were to lodge.

17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

When we arrived in Jerusalem, the brethren received and welcomed us gladly.

18 И на утрешния ден Павел влезе с нас при Якова, дето присъствуваха всичките презвитери.

On the next day Paul went in with us to James, and all the elders of the church were present.

19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

After saluting them, Paul gave a detailed account of the things God had done among the Gentiles through his ministry.

20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

And upon hearing it, they adored and exalted and praised and thanked God. And they said to, You see, brother, how many thousands of believers there are among the Jews, and all of them are enthusiastic upholders of the Law.

21 А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.

Now they have been informed about you that you continually teach all the Jews who live among the Gentiles to turn back from and forsake Moses, advising them not to circumcise their children or pay any attention to the observance of the customs.

22 И тъй, какво да се направи? те непременно ще чуят, че си дошъл.

What then should be done? A multitude will come together, for they will surely hear that you have arrived.

23 З атова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

Therefore do just what we tell you. With us are four men who have taken a vow upon themselves.

24 з еми ги, извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истинна това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

Take these men and purify yourself along with them and pay their expenses, so that they may have their heads shaved. Thus everybody will know that there is no truth in what they have been told about you, but that you yourself walk in observance of the Law.

25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство.

But with regard to the Gentiles who have believed (adhered to, trusted in, and relied on Christ), we have sent them a letter with our decision that they should keep themselves free from anything that has been sacrificed to idols and from blood and which have been strangled and from all impurity and sexual immorality.

26 Т огаз Павел взе мъжете; и на утрешния ден, като извърши очищението заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните, определени за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

Then Paul took the men with him and the following day purifying himself along with them. And they entered the temple to give notice when the days of purification (the ending of each vow) would be fulfilled and the usual offering could be presented on behalf of each of them.

27 И когато седемте дена бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него, и викаха:

When the seven days were drawing to a close, some of the Jews from Asia, who had caught sight of Paul in the temple, incited all the rabble and laid hands on him,

28 О , Израиляни, помагайте! Това е човекът, който на всякъде учи всичките против народа ни, против закона, и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

Shouting, Men of Israel, help! This is the man who is teaching everybody everywhere against the people and the Law and this place! Moreover, he has also brought Greeks into the temple; he has desecrated and polluted this holy place!

29 ( Защото преди това бяха видели с него в града Ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)

For they had previously seen Trophimus the Ephesian in the city with Paul and they supposed that he had brought the man into the temple.

30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

Then the whole city was aroused and thrown into confusion, and the people rushed together; they laid hands on Paul and dragged him outside the temple, and immediately the gates were closed.

31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен;

Now while they were trying to kill him, word came to the commandant of the regular Roman garrison that the whole of Jerusalem was in a state of ferment.

32 и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

So immediately he took soldiers and centurions and hurried down among them; and when the people saw the commandant and the troops, they stopped beating Paul.

33 Т огава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

Then the commandant approached and arrested Paul and ordered that he be secured with two chains. He then inquired who he was and what he had done.

34 А между навалицата едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

Some in the crowd kept shouting back one thing and others something else, and since he could not ascertain the facts because of the furor, he ordered that Paul be removed to the barracks.

35 А като стигна до стъпалата, войниците го дигнаха и носеха поради насилието на навалицата;

And when came to mount the steps, he was actually being carried by the soldiers because of the violence of the mob;

36 з ащото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!

For the mass of the people kept following them, shouting, Away with him!

37 И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

Just as Paul was about to be taken into the barracks, he asked the commandant, May I say something to you? And the man replied, Can you speak Greek?

38 Н е си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

Are you not then the Egyptian who not long ago stirred up a rebellion and led those 4, 000 men who were cutthroats out into the wilderness (desert)?

39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

Paul answered, I am a Jew, from Tarsus in Cilicia, a citizen of no insignificant or undistinguished city. I beg you, allow me to address the people.

40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:

And when the man had granted him permission, Paul, standing on the steps, gestured with his hand to the people; and there was a great hush. Then he spoke to them in the Hebrew dialect, saying: