1 С лед това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.

After this, Absalom got a chariot and horses, and fifty men to run before him.

2 И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.

And rose up early and stood beside the gateway; and when any man who had a controversy came to the king for judgment, Absalom called to him, Of what city are you? And he would say, Your servant is of such and such a tribe of Israel.

3 И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.

Absalom would say to him, Your claims are good and right, but there is no man appointed as the king’s agent to hear you.

4 А весалом още казваше: Да бях само поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който име спор или дело, та да го оправдавам!

Absalom added, Oh, that I were judge in the land! Then every man with any suit or cause might come to me and I would do him justice!

5 И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше.

And whenever a man came near to do obeisance to him, he would put out his hand, take hold of him, and kiss him.

6 Т ака постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.

Thus Absalom did to all Israel who came to the king for judgment. So Absalom stole the hearts of the men of Israel.

7 И като се свършиха четири години, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу;

And after years, Absalom said to the king, I pray you, let me go to Hebron and pay my vow to the Lord.

8 з ащото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу.

For your servant vowed while I dwelt at Geshur in Syria, If the Lord will bring me again to Jerusalem, then I will serve the Lord.

9 И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана та отиде в Хеврон.

And the king said to him, Go in peace. So he arose and went to Hebron.

10 А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.

But Absalom sent secret messengers throughout all the tribes of Israel, saying, As soon as you hear the sound of the trumpet, then say, Absalom is king at Hebron.

11 А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нищо.

With Absalom went 200 men from Jerusalem, who were invited; and they went in their simplicity, and they knew not a thing.

12 П осле, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома.

And while Absalom was offering the sacrifices, he sent for Ahithophel the Gilonite, David’s counselor, from his city Giloh. And the conspiracy was strong; the people with Absalom increased continually.

13 Т огава дойде вестител при Давида и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалома.

And there came a messenger to David, saying, The hearts of the men of Israel have gone after Absalom.

14 А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се опази от Авесалома; побързайте да отидем, да не би да ни застигне скоро, та да докара зло върху нас, и порази града с острото на ножа.

David said to all his servants who were with him at Jerusalem, Arise and let us flee, or else none of us will escape from Absalom. Make haste to depart, lest he overtake us suddenly and bring evil upon us and smite the city with the sword.

15 И царските слуги рекоха на царя: Ето, слугите ти са готови да вършат все що избере господарят ни царят.

And the king’s servants said to the king, Behold, your servants are ready to do whatever my lord the king says.

16 И тъй, царят излезе, и целият му дом подир него. А царят остави десетте жени, наложници, да пазят къщата.

So the king and all his household after him went forth. But he left ten women who were concubines to keep the house.

17 Ц арят, прочее, излезе, и всичките люде подир него, и спряха се на едно далечно място.

The king went forth with all the people after him, and halted at the last house.

18 И всичките му слуги вървяха близо до него; а всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха го последвали от Гет, вървяха пред царя.

All David’s servants passed on beside him, along with all the Cherethites, Pelethites; also all the Gittites, 600 men who came after him from Gath, passed on before the king.

19 Т огава царят каза на гетеца Итай: Защо идеш и ти с нас? върни се и остани с церя, защото си чужденец и преселен от мястото си.

The king said to Ittai the Gittite, Why do you go with us also? Return to your place and remain with the king, for you are a foreigner and an exile.

20 Т и вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и вярност да бъдат с тебе!

Since you came only yesterday, should I make you go up and down with us? Since I must go where I may, you return, and take back your brethren with you. May loving-kindness and faithfulness be with you.

21 А Итай в отговор рече на царя: Заклевам се в живота на Господа и в живота на господаря ми царя, гдето и да бъде смърт, било за живот, непременно там ще бъде и слугата ти.

But Ittai answered the king, As the Lord lives, and as my lord the king lives, wherever my lord the king shall be, whether for death or life, even there also will your servant be.

22 Т огава Давид каза на Итая: Иди та премини. И тъй, премина гетецът Итай, и всичките мъже, и всичките деца що бяха с него.

So David said to Ittai, Go on and pass over. And Ittai the Gittite passed over and all his men and all the little ones who were with him.

23 А цялата местност плачеше със силен глас като преминаваха всичките люде; а царят премина потока Кедрон, и всичките люде преминаха през пътя за пустинята.

All the country wept with a loud voice as all the people passed over. The king crossed the brook Kidron, and all the people went on toward the wilderness.

24 А ето дойде и Садок и с него всичките левити, който носеха ковчега за плочите на Божия завет; и сложиха Божия ковчег (при който се качи Авиатар) догде всичките люде излязоха от града.

Abiathar and behold, Zadok came also, and all the Levites with him, bearing the ark of the covenant of God. And they set down the ark of God until all the people had gone from the city.

25 Т огава царят каза на Садока: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне за да видя Него и обиталището Му;

Then the king told Zadok, Take back the ark of God to the city. If I find favor in the Lord’s eyes, He will bring me back and let me see both it and His house.

26 н о ако рече така: Нямам благоволение в тебе, - ето ме, нека ме стори каквото Му се вижда за добро.

But if He says, I have no delight in you, then here I am; let Him do to me what seems good to Him.

27 Ц арят още каза на свещеника Садока: Ти, гледаче, върни се в града с мир; и с вас нека се върнат и двамата ви сина: твоят син Ахимаас, и Авиатаровият син Ионатан.

The king also said to Zadok the priest, Are you not a seer? return to the city in peace, and your two sons with you, Ahimaaz your son and Jonathan son of Abiathar.

28 В ижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде дума от вас да ми извести какво да направя.

See, I will wait at the fords of the wilderness until word comes from you to inform me.

29 И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и там останаха.

Zadok, therefore, and Abiathar carried the ark of God back to Jerusalem and they stayed there.

30 А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха.

And David went up over the Mount of Olives and wept as he went, barefoot and his head covered. And all the people who were with him covered their heads, weeping as they went.

31 И известиха на Давида, казвайки: Ахитофел е между заговорниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела.

David was told, Ahithophel is among the conspirators with Absalom. David said, O Lord, I pray You, turn Ahithophel’s counsel into foolishness.

32 И когато стигна Давид на върха на хълма, гдето ставаше богопоклонение, ето архиецът Хусей го посрещна с дрехата си раздрана и с пръст на главата си.

When David came to the summit, where he worshiped God, behold, Hushai the Archite came to meet him with his coat rent and earth upon his head.

33 И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар;

David said to him, If you go with me, you will be a burden to me.

34 н о ако се върнеш в града и речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти до сега, така ще бъда слуга на тебе, - тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофела.

But if you return to the city and say to Absalom, I will be your servant, O king; as I have been your father’s servant in the past, so will I be your servant now, then you may defeat for me the counsel of Ahithophel.

35 Н е са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? всичко, прочее, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садока и Авиатара;

Will not Zadok and Abiathar the priests be with you? So whatever you hear from the king’s house, just tell it to.

36 е то, там с тях са двамата ум сина, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете.

Behold, their two sons are there with them, Ahimaaz, Zadok’s son and Jonathan, Abiathar’s son; and by them send to me everything you hear.

37 И така, Давидовият приятел Хусей, влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.

So Hushai, David’s friend, returned, and Absalom also came into Jerusalem.