1 А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански богове:

Now these are the nations which the Lord left to prove Israel by them, that is, all in Israel who had not previously experienced war in Canaan;

2 с амо за да знаят и да се научат на бой поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели; именно:

It was only that the generations of the Israelites might know and be taught war, at least those who previously knew nothing of it.

3 п етте началници на филистимците, и всичките ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваалермон до прохода на Емат.

The remaining nations are: the five lords of the Philistines, all the Canaanites, the Sidonians, and the Hivites who dwelt on Mount Lebanon from Mount Baal-hermon to the entrance of Hamath.

4 Т е служеха, за да се изпита Израил чрез тях та да се знае, ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Моисея.

They were for the testing and proving of Israel to know whether Israel would listen and obey the commandments of the Lord, which He commanded their fathers by Moses.

5 Т ака също израилтяните се заселиха между ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците;

And the Israelites dwelt among the Canaanites, Hittites, Amorites, Perizzites, Hivites, and Jebusites;

6 и вземаха си дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.

And they married their daughters and gave their own daughters to their sons, and served their gods.

7 И израилтяните сториха зло пред Господа, като забравиха Господа своя Бог и служеха на ваалимите и на ашерите.

And the Israelites did evil in the sight of the Lord and forgot the Lord their God and served the Baals and the Ashtaroth.

8 З атова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаима; и израилтяните бяха подчинени на Хусанрисатаима осем години.

So the anger of the Lord was kindled against Israel, and He sold them into the hand of Chushan-rishathaim king of Mesopotamia; and the Israelites served Chushan-rishathaim eight years.

9 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси, Готониила син на Кенеза, по-младият брат на Халева.

But when the Israelites cried to the Lord, the Lord raised up a deliverer for the people of Israel to deliver them, Othniel son of Kenaz, Caleb’s younger brother.

10 Д ух Господен дойде върху него, и той съди Израиля. Излезе и на бой, и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаима; и ръката му преодоля против Хусанрисатаима.

The Spirit of the Lord came upon him, and he judged Israel. He went out to war, and the Lord delivered Chushan-rishathaim king of Mesopotamia into his hand and his hand prevailed over Chushan-rishathaim.

11 Т огава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил Кенезовият син умря.

And the land had rest forty years. Then Othniel son of Kenaz died.

12 П ак израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израиля, по причина, че сториха зло пред Господа.

And the Israelites again did evil in the sight of the Lord, and the Lord strengthened Eglon king of Moab against Israel because they had done what was evil in the sight of the Lord.

13 И той събра при себе си амонците и амаличаните и отиде та порази Израиля, и завладя Града на палмите.

And gathered to him the men of Ammon and Amalek, and went and smote Israel, and they possessed the City of Palm Trees (Jericho).

14 И израилтяните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години.

And the Israelites served Eglon king of Moab eighteen years.

15 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода син на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон;

But when the Israelites cried to the Lord, the Lord raised them up a deliverer, Ehud son of Gera, a Benjamite, a left-handed man; and by him the Israelites sent tribute to Eglon king of Moab.

16 н о Аод си направи меч остър и от двете страни, дълъг един лакът, и опаса го под горната си дреха на дясното си бедро.

Ehud made for himself a sword, a cubit long, which had two edges, and he girded it on his right thigh under his clothing.

17 Т ой, прочее, принесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде тлъст.

And he brought the tribute to Eglon king of Moab. Now Eglon was a very fat man.

18 И като свърши да принесе подаръка, и изпрати човеците, които носеха подаръка,

And when Ehud had finished presenting the tribute, he sent away the people who had carried it.

19 т ой се върна от пограничните камъни които са при Галгал, и каза: Имам тайна дума за тебе, царю. А той му рече: Мълчи. И излязоха от него всичките, които стояха при него.

He himself went as far as the sculptured stones near Gilgal, and then turned back and came to Eglon and said, I have a secret errand to you, O king. Eglon commanded silence, and all who stood by him went out from him.

20 Т огава Аод дойде при него; и той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Аод: Имам дума от Бога за тебе. Тогава той стана от стола си.

When Ehud had come to him as he was sitting alone in his cool upper apartment, Ehud said, I have a commission from God to execute to you. And the king arose from his seat.

21 А Аод простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му

Then Ehud put forth his left hand and took the sword from his right thigh and thrust it into Eglon’s belly.

22 т олкоз, щото и дръжката влезе след желязото; и тлъстината до там стисна желязото, щото не можеше да изтръгне из корема му меча, който излезе отзад.

And the hilt also went in after the blade, and the fat closed upon the blade, for did not draw the sword out of his belly, and the dirt came out.

23 Т огава Аод излезе през трема и затвори след себе си вратата на горната стоя, и я заключи.

Then Ehud went out into the vestibule and shut the doors of the upper room upon and locked them.

24 А когато излезе той, дойдоха слугите на Еглона, и, като видяха, че, ето, вратата на горната стая беше заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е+ в лятната стая.

When had gone out, servants came. And when they saw the doors of the upper room were locked, they thought, Surely he relieves himself in the closet of the cool chamber.

25 Н о макар че чакаха догде ги хвана срам, ето, той не отваряше вратата на горната стая, затова, взеха ключа та отвориха, и, ето, господарят им лежеше мъртъв на земята.

They waited a long time until they became embarrassed and uneasy, but when he still did not open the doors of the upper room, they took the key and opened them, and there lay their master fallen to the floor, dead!

26 А докато те се бавеха, Аод избяга; и премина пограничните камъни, та се отърва в Сеирота.

Ehud escaped while they delayed and passed beyond the sculptured stones (images) and escaped to Seirah.

27 И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя, та израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, и той бе на чело.

When he arrived, he blew a trumpet in the hill country of Ephraim, and the Israelites went down from the hill country, with him at their head.

28 И рече им: Вървете подир мене, защото Господ предаде неприятелите ви моавците в ръката ви. И те слязоха подир него, и като превзеха бродовете на Иордан към моавската страна, не оставиха да премине ни един човек.

And he said to them, Follow me, for the Lord has delivered your enemies the Moabites into your hand. So they went down after him and seized the fords of the Jordan against the Moabites and permitted not a man to pass over.

29 И в онова време поразиха от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избави ни един човек.

They slew at that time about 10, 000 Moabites, all strong, courageous men; not a man escaped.

30 Т ака в онова време Моав се покори под ръката на Израиля. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години.

So Moab was subdued that day under the hand of Israel, and the land had peace and rest for eighty years.

31 С лед него настана времето на Самегар Анатовият син, който с един волски остен порази шестстотин мъже от филистимците; също и той избави Израиля.

After was Shamgar son of Anath, who slew 600 Philistine men with an oxgoad. He also delivered Israel.