1 К ато се разделихме от тях и отплувахме, дойдохме право на Кос, а на утрешния ден на Родос, и оттам на Патара.

وَبَعدَ أنْ تَرَكناهُمْ، أبحَرنا فِي اتِّجاهٍ مُستَقِيمٍ، فَوَصَلْنا إلَى جَزيرَةِ كُوسَ. وَفِي اليَومِ التّالِي وَصَلنا إلَى جَزِيرَةِ رُودُسَ، وَمِنْ هُناكَ ذَهَبنا إلَى باتَرا.

2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

فَوَجَدنا سَفِينَةً مُسافِرَةً إلَى فِينِيقِيَّةَ، فَرَكِبناها وَأبحَرنا.

3 И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше кораба да се разтовари.

وَرَأينا قُبرُصَ، فَواصَلنا سَيرَنا عَنْ يَسارِها. وَأبحَرنا إلَى سُورِيَّةَ، وَرَسَونا فِي صُورَ، لِأنَّهُ كانَ عَلَى السَّفِينَةِ أنْ تُفرِغَ حُمُولَتَها هُناكَ.

4 О И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: _

فَعَثَرنا عَلَى بَعْضِ تَلاميذِ يَسُوعَ هُناكَ، وَبَقِينا مَعَهُمْ سَبعَةَ أيّامٍ. وَقَدْ قالُوا لِبُولُسَ أنْ لا يَذهَبَ إلَى مَدينَةِ القُدسِ، بِناءً عَلَىْ ما أعلَنَهُ لَهُمُ الرُّوحُ القُدُسُ.

5 И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всичките с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

وَلَمّا انتَهَتْ مُدَّةُ إقامَتِنا، غادَرْنا وَتابَعْنا رِحلَتَنا. فَرافَقُونا جَمِيعاً مَعَ زَوجاتِهِمْ وَأبنائِهِمْ إلَى خارِجَ المَدِينَةِ. وَهُناكَ رَكَعنا عَلَى الشّاطِئِ وَصَلَّيْنا.

6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

ثُمَّ وَدَّعْنا بَعضُنا بَعضاً، وَرَكِبنا السَّفِينَةَ. فَعادُوا هُمْ إلَى بُيُوتِهِمْ.

7 И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

أمّا نَحنُ فَتابَعْنا رِحلَتَنا مِنْ صُورَ، وَرَسَونا فِي بُتُولِمايِسَ. وَسَلَّمْنا عَلَى الإخوَةِ هُناكَ، وَبَقِينا مَعَهُمْ يَوماً واحِداً.

8 А на утрешния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от Седмината дякони и останахме у него.

وَفِي اليَومِ التّالِي غادَرْنا، وَوَصَلْنا إلَى قَيصَرِيَّةَ. وَدَخَلْنا بَيتَ فِيلِبُّسَ المُبَشِّرِ، وَهُوَ واحِدٌ مِنَ الخُدّامِ السَّبعَةِ المُختارِينَ وَبَقِينا مَعَهُ.

9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

وَكانَتْ عِندَهُ أربَعُ بَناتٍ عازِباتٍ يَتَنَبَّأْنَ.

10 И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

وَأثناءَ إقامَتِنا هُناكَ عِدَّةَ أيّامٍ، نَزَلَ نَبِيٌّ مِنَ اليَهُودِيَّةِ اسْمُهُ أغابُوسَ.

11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що казва Светия Дух, Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

وَلَمّا أقبَلَ عَلَينا، أخَذَ حِزامَ بُولُسَ وَرَبَطَ بِهِ قَدَمَيهِ وَيَدَيهِ وَقالَ: «هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرُّوحُ القُدُسُ: ‹هَكَذا سَيَربِطُ اليَهُودُ فِي القُدسِ صاحِبَ هَذا الحِزامِ، وَسَيُسَلِّمُونَهُ إلَى غَيرِ المُؤمِنينَ.›»

12 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

فَلَمّا سَمِعنا هَذا، رَجَوناهُ نَحنُ وَالآخَرونَ الَّذينَ كانوا هُناكَ ألّا يَذهَبَ إلَى القُدسِ.

13 Т огава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

فَأجابَ بُولُسُ: «لِماذا تَبكُونَ وَتَكسِرُونَ قَلبِي؟ إنَّنِي عَلَى استِعدادٍ لا لِأنْ أُربَطَ فَحَسبُ، بَلْ أنْ أمُوتَ أيضاً فِي القُدسِ مِنْ أجلِ اسْمِ الرَّبِّ يَسُوعَ.»

14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: да бъде Господнята воля.

وَلَمّا رَفَضَ أنْ يَقتَنِعَ، تَوَقَّفنا عَنِ التَّوَسُّلِ إلَيهِ. وَقُلنا: «لِتَكُنْ مَشِيئَةُ الرَّبِّ.»

15 И след тия дни приготвихме се за път и възлязохме в Ерусалим.

وَبَعدَ تِلكَ الأيّامِ قُمنا بِالإعداداتِ وَذَهَبْنا إلَى القُدسِ.

16 С нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, Кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

وَذَهَبَ مَعَنا أيضاً بَعضُ المُؤمِنِينَ مِنْ قَيصَرِيَّةَ، وَأخَذُونا إلَى بَيتِ مَناسُونَ الَّذِي كُنّا سَنُقِيمُ عِندَهُ. وَكانَ هَذا الرَّجُلُ القُبرُصِيُّ مِنْ أوائِلِ المُؤمِنِينَ. بُولُسُ يَزُورُ يَعقُوب

17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

وَلَمّا وَصَلْنا إلَى القُدسِ، استَقبَلَنا الإخوَةُ استِقبالاً دافِئاً.

18 И на утрешния ден Павел влезе с нас при Якова, дето присъствуваха всичките презвитери.

وَفِي اليَومِ التّالِي ذَهَبَ بُولُسُ مَعَنا لِرُؤيَةِ يَعقُوبَ. وَكانَ كُلُّ الشُّيُوخِ الآخَرِينَ حاضِرِينَ.

19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

فَسَلَّمَ عَلَيهِمْ بُولُسُ، وَحَدَّثَهُمْ بِالتَّفصِيلِ بِكُلِّ الأشياءِ الَّتِي فَعَلَها اللهُ بَينَ غَيرِ اليَهُودِ مِنْ خِلالِ خِدمَتِهِ.

20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

فَلَمّا سَمِعُوا ما قالَهُ، سَبَّحُوا اللهَ وَقالُوا لِبُولُسَ: «أيُّها الأخُ، أنتَ تَرَى أنَّ هُناكَ آلافاً كَثِيرَةً مِنَ اليَهُودِ الَّذِينَ آمَنُوا، وَهُمْ جَمِيعاً مُتَحَمِّسُونَ لِلشَّرِيعَةِ.

21 А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.

وَقَدْ سَمِعُوا أنَّكَ تُعَلِّمُ كُلَّ اليَهُودِ الَّذِينَ يَعِيشُونَ بَينَ غَيرِ اليَهُودِ أنْ يَهجُرُوا تَعلِيمَ مُوسَى. وَأنَّكَ تَطلُبُ مِنهُمْ ألّا يَختِنُوا أولادَهُمْ أوْ يَتَّبِعُوا عاداتِنا.

22 И тъй, какво да се направи? те непременно ще чуят, че си дошъл.

«فَما العَمَلُ؟ فَمِنَ المُؤَكَّدِ أنَّهُمْ سَيَسمَعُونَ بِقُدُومِكَ.

23 З атова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

فَافعَلْ بِما نَنصَحُكَ بِهِ: بَينَنا أربَعَةُ رِجالٍ نَذَرُوا نُذُوراً،

24 з еми ги, извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истинна това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

فَخُذْهُمْ وَاشتَرِكْ مَعَهُمْ فِي طُقوسِ التَّطهِيرِ وَادفَعِ الأجرَ المَطلوبَ لِكَي يَحلِقُوا رُؤُوسَهُمْ. حينَئِذٍ سَيَعلَمُ الجَمِيعُ أنَّ ما سَمِعُوهُ عَنكَ لَيسَ صَحِيحاً، وَسَيَعلَمُونَ أنَّكَ أنتَ نَفسَكَ تُطِيعُ الشَّرِيعَةَ.

25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство.

أمّا بِالنِّسبَةِ لِلمُؤمِنِينَ غَيرِ اليَهُودِ، فَقَدْ أرسَلْنا إلَيْهِمْ، وَأشَرنا عَلَيهِمْ بِأنْ يَمتَنِعوا عَنِ الطَّعامِ المُقَدَّمِ لِلأصنامِ، وَعَنِ الدَّمِ وَالحَيواناتِ المَخنُوقَةِ، وَالزِّنى.» القَبضُ عَلَى بُولُس

26 Т огаз Павел взе мъжете; и на утрешния ден, като извърши очищението заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните, определени за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

فَأخَذَ بُولُسُ الرِّجالَ الأرْبَعَةَ مَعَهُ. وَفِي اليَومِ التّالي، طَهَّرَ نَفسَهُ مَعَهُمْ، ثُمَّ دَخَلَ إلَى ساحَةِ الهَيكَلِ. وَأعلَنَ مَوعِدَ انتِهاءِ أيّامِ التَّطهِيرِ وَمَوعِدَ تَقْديمِ التَّقدِماتِ عَنْ كُلِّ واحِدٍ مِنهُمْ.

27 И когато седемте дена бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него, и викаха:

وَلَمّا قارَبَتِ الأيّامُ السَّبعَةُ عَلَى الانتِهاءِ، جاءَ بَعضُ اليَهُودِ مِنْ مُقاطَعَةِ أسِيّا وَدَخَلوا ساحَةَ الهَيكَلِ. فَلَمّا رَأَوْا بُولُسَ وَمَنْ مَعَهُ، هَيَّجُوا النّاسَ كُلَّهُمْ وَأمسَكُوا بِهِ.

28 О , Израиляни, помагайте! Това е човекът, който на всякъде учи всичките против народа ни, против закона, и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

وَصَرَخُوا وَقالوا: «يا رِجالَ إسرائِيلَ، أنجِدُونا! هَذا هُوَ الرَّجُلُ الَّذِي يُعَلِّمُ الجَمِيعَ فِي كُلِّ مَكانٍ أُمُوراً ضِدَّ شَعبِنا وَشَرِيعَتِنا وَضِدَّ هَذا المَكانِ. بَلْ إنَّهُ أحضَرَ أشخاصاً غَيرَ يَهُودٍ إلَى ساحَةِ الهَيْكَلِ، فَنَجَّسَ هَذا المَكانَ المُقَدَّسَ.»

29 ( Защото преди това бяха видели с него в града Ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)

قالوا هَذا لِأنَّهُ سَبَقَ لَهُمْ أنْ رَأَوْا تْرُوفِيمُسَ الأفَسُسِيِّ فِي المَدِينَةِ مَعَهُ، وَافتَرَضُوا أنَّ بُولُسَ أدخَلَهُ إلَى ساحَةِ الهَيْكَلِ.

30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

فَثارَتِ المَدِينَةُ كُلُّها، وَرَكَضَ النّاسُ مَعاً وَأمسَكُوا بِبُولُسَ، وَجَرُّوهُ خارِجَ ساحَةِ الهَيْكَلِ. وَأُغلِقَتِ الأبوابُ فَوراً.

31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен;

وَبَينَما كانُوا يُحاوِلُونَ قَتلَهُ، بَلَغَ الخَبَرُ إلَى آمِرِ الكَتِيبَةِ الرُّومانِيَّةِ بِأنَّ القُدسَ كُلُّها فِي حالَةِ فَوضَى.

32 и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

فَأخَذَ بَعضَ الجُنُودِ وَالضُّبّاطِ وَنَزَلَ عَلَى الفَورِ مُسْرِعاً إلَيْهِمْ. فَلَمّا رَأى اليَهُودُ الآمِرَ وَالجُنُودَ، تَوَقَّفُوا عَنْ ضَربِ بُولُسَ.

33 Т огава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

ثُمَّ تَقَدَّمَ الآمِرُ مِنهُ، وَقَبَضَ عَلَيهِ، وَأمَرَ بِأنْ يُربَطَ بِسِلسِلَتَينِ. ثُمَّ سَألَ مَنْ يَكُونُ بُولُسُ وَماذا فَعَلَ.

34 А между навалицата едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

فَأخَذَ بَعضُ الجُمهُورِ يُجِيبُونَ صارِخِينَ بِكَلامٍ، وَبَعضُهُمْ بِكَلامٍ آخَرَ. وَلَمّا عَجِزَ الآمِرُ عَنِ استِخلاصِ الحَقِيقَةِ بِسَبَبِ الفَوضَى، أمَرَ بِأنْ يُؤخَذَ بُولُسُ إلَى الثُّكْنَةِ.

35 А като стигна до стъпалата, войниците го дигнаха и носеха поради насилието на навалицата;

وَعِندَما وَصَلَ بُولُسُ إلَى الدَّرَجِ، اضطَّرَ الجُنُودُ إلَى حَملِهِ بِسَبَبِ عُنفِ الجُمهُورِ.

36 з ащото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!

إذْ كانَ عامَّةُ النّاسِ يَتبَعُونَهُ صارِخِينَ: «اقتُلُوهُ!»

37 И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

وَلَمّا أوشَكَ بُولُسُ أنْ يُدخَلَ إلَى الثُّكْنَةِ، قالَ بُولُسُ لِلآمِرِ: «أتَأْذَنُ لِي بِأنْ أقُولُ لَكَ شَيئاً؟» فَقالَ الآمِرَ: «هَلْ تَتَكَلَّمُ اليُونانِيَّةَ؟»

38 Н е си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

إذاً فَلَستَ ذَلِكَ المِصرِيَّ الَّذِي أشْعَلَ ثَورَةً قَبلَ مُدَّةٍ، وَقادَ أربَعَةَ آلافِ إرهابِيٍّ إلَى الصَّحراءِ؟»

39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

فَقالَ بُولُسُ: «أنا رَجُلٌ يَهُودِيٌّ مِنْ مَدِينَةِ طَرسُوسَ فِي كِيلِيكِيَّةَ. فَأنا لَستُ مِنْ مَدِينَةٍ قَلِيلَةِ الأهَمِّيَّةِ، وَأطلُبُ مِنكَ أنْ تَأْذَنَ لِي بِالحَدِيثِ إلَى النّاسِ.»

40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:

فَلَمّا أذِنَ لَهُ الآمِرُ، وَقَفَ بُولُسُ عَلَى الدَّرَجِ، وَأشارَ بِيَدِهِ إلَى النّاسِ لِيَسكُتُوا، فَسادَ هُدُوءٌ عَظِيمٌ، وَبَدَأ يَتَكَلَّمُ بِالأرامِيَّةِ.