1 ( По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

يا اللهُ، يا مَنْ إيّاهُ أُسَبِّحُ، أجِبْنِي وَلا تَسكُتْ!

2 З ащото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

فَقَدِ افتَرَى عَلَيَّ أشرارٌ مُخادِعُونَ. بِالأكاذِيبِ تَكَلَّمُوا عَلَيَّ.

3 О биколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

بِألسِنَتِهِمْ هاجَمُونِي، وَقالُوا عَلَيَّ أشياءَ بَغِيضَةً، وَيُحارِبُونَنِي بِلا سَبَبٍ.

4 З а отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.

كافَأُوا مَحَبَّتِي بِالعَداوَةِ. وَها أنا الآنَ أُصَلِّي إلَيكَ يا اللهُ.

5 И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

صَنَعُوا مَعِي شَرّاً مُقابِلَ الخَيرِ، بِالبُغضِ قابَلُوا مَحَبَّتِي.

6 Г осподи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.

قالُوا: «عَيِّنُوا رَجُلاً شِرِّيراً يُدافِعُ عَنهُ، فَيَكُونُ مُقاوِماً لَهُ يَقِفُ عَنْ يَمِينِهِ.

7 К огато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

لِيُوجَدَ مُذنِباً حِينَ يُحاكَمُ، وَلِتُستَخدَمَ صَلاتُهُ ضِدَّهُ!

8 Д ните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

وَهَكَذا تُقطَعُ حَياتُهُ قَبلَ أوانِها، وَيُشغِلُ وَظِيفَتَهُ شَخصٌ آخَرٌ.

9 Д ецата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

لِيُصْبِحْ أولادُهُ يَتامَى، وَلْتَتَرَمَّلْ زَوجَتُهُ.

10 Д ецата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.

لِيَتَنَقَّلْ أبناؤُهُ مِنْ مَكانٍ إلَى مَكانٍ مُتَسَوِّلِينَ، وَليُطرَدُوا مِنْ مَسكَنِهِمُ الخَرِبِ!

11 Л ихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.

لِيْتَ مُقرِضِيهِ يَأخُذُونَ كُلَّ ما لَهُ، وَلَيتَ الغُرَباءَ يَنهَبُونَ كُلَّ ما تَعِبَ فِيهِ.

12 Д а няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

لَيْتَ أحَداً لا يَرحَمُهُ، وَلَيْتَهُ لا يُوجَدُ مَنْ يُشفِقُ عَلَى أبنائِهِ اليَتامَى.

13 В нуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

لِيُقطَعْ نَسلُهُ، وَيَمحَ ذِكْرُ اسْمِهِ فِي الجِيلِ التّالِي.

14 Н ека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

لَيْتَ اللهَ يُذَكَّرُ دائِماً بِخَطيَّةِ آبائِهِ، وَلَيْتَ خَطايا أُمِّهِ لا تُمحَى أبَداً.

15 Н ека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

لَيْتَ هَذِهِ الخَطايا تَكُونُ أمامَ اللهِ دائِماً، وَلَيْتَ كُلَّ ذِكرَى لَها عَلَى الأرْضِ تُنسَى.

16 З ащото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.

فَهُوَ لَمْ يُفَكِّرْ يَوماً أنْ يُبدِيَ لُطفاً، بَلِ اضطَهَدَ المَساكِينَ الفُقَراءَ وَطارَدَ المُنسَحِقِينَ حَتَّى المَوتِ.

17 Д а! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.

أحَبَّ أنْ يَلعَنَ الآخَرِينَ، فَلْتُصِبهُ هُوَ هَذِهِ اللَّعَناتُ. لَمْ يُحِبَّ أنْ يَتَبارَكَ النّاسُ، فَلَيْتَهُ لا يَرَى البَرَكاتِ.

18 Д а: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

لَبِسَ اللَّعَناتِ كَثِيابٍ، فَلْتَكُنْ هَذِهِ اللَّعَناتُ الماءَ الَّذِي يَشرَبُهُ، وَالطَّعامَ الَّذِي يُسَمِّنُ بِهِ عِظامَهُ!

19 Н ека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

لَيْتَها تَكُونُ عَلَى الدَّوامِ ثِياباً لَهُ، وَحِزاماً يَشُدُّهُ حَولَ خَصْرِهِ.»

20 Т ова нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

لَيتَ اللهَ يَفعَلُ كُلَّ هَذِهِ الأُمُورَ بِمَنْ يَتَّهِمُونَنِي، لِمَنْ يَتَكَلَّمُونَ بِالشَّرِّ عَلَيَّ.

21 А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

أمّا أنتَ أيُّها الرَّبُّ الإلَهُ ، فَافعَلْ بِي ما يُمَجِّدُ اسْمَكَ. أنقِذنِي حَسَبَ صَلاحِ مَحَبَّتِكَ الصّادِقَةِ وَرَحمَتِكَ.

22 З ащото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

فَأنا مِسكِينٌ فَقِيرٌ! قُوَّتِي وَشَجاعَتِي مَيِّتَتانِ.

23 П реминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.

وَصَلَتْ حَياتِي إلَى نِهايَتِها، كَظِلِّ زائِلٍ، كَحَشَرَةٍ مَطرُودَةٍ!

24 К олената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

رُكبَتايَ تَضعُفانِ مِنَ الجُوعِ. جِسمِي يَنقُصُ وَزنُهُ وَيَهزَلُ.

25 И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

يَحتَقِرُونَنِي، يَنظُرُونَ إلَيَّ وَيَهُزُّونَ رُؤُوسَهُمْ.

26 П омогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

أعِنِّي يا اللهُ. أنقِذْنِي، يا اللهُ ، حَسَبَ مَحَبَّتِكَ.

27 З а да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.

فَعِندَئِذٍ يَعلَمُونَ أنَّ قُوَّتَكَ، يا اللهُ ، هِيَ الَّتِي خَلَّصَتنِي.

28 Т е нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

عِندَما يُطلِقُونَ لَعنَةً، حَوِّلْها إلَى بَرَكَةٍ! وَعِندَما يُهاجِمُونَنِي أخْزِهِمْ. وَلَيتَ عَبدَكَ يَفرَحُ.

29 Н ека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

لَيتَ المُشْتَكِينَ عَلَيَّ يَلبِسُونَ خِزيَهُمْ كَثَوبٍ وَذُلَّهُمْ كَمِعطَفٍ.

30 И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

بِفَمِي أشكُرُ اللهَ كَثِيراً، وَفِي الاجتِماعِ العَظِيمِ أُسَبِّحُهُ.

31 З ащото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.

فَهُوَ يَأخُذُ بِيَمِينِ المَساكِينِ، لِيُنصِفَهُمْ مِنَ الَّذِينَ يُرِيدُونَ لَهُمْ حُكْمَ المَوتِ.