1 Т огава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата; и рекоха на книжника Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе заповядал на Израиля.

اجتَمَعَ كُلُّ الشَّعبِ مَعاً فِي السّاحَةِ قُرْبَ «بابِ الماءِ» وَطَلَبُوا مِنَ المُعَلِّمِ عَزْرا أنْ يُحضِرَ كِتابَ شَرِيعَةِ مُوسَى الَّتِي أمَرَ اللهُ بَنِي إسْرائِيلَ بِأنْ يَتَّبِعُوها.

2 И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират.

فَأحضَرَ عَزْرا الكاهِنُ كِتابَ الشَّرِيعَةِ أمامَ الجُمْهُورِ الَّذِي تَألَّفَ مِنَ الرِّجالِ وَالنِّساءِ مَعاً، أي كُلِّ مَنْ يَسْتَطِيعُ أنْ يَفهَمَ ما يَسْمَعُهُ. وَكانَ ذَلِكَ فِي اليَوْمِ الأوَّلِ مِنَ الشَّهْرِ السّابِعِ.

3 И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието на всички люде беше в книгата на закона.

وَقَرَأ عَزْرا أمامَ السّاحَةِ، أمامَ «بابِ الماءِ» مِنْ أوَّلِ الصَّباحِ إلَى الظُّهْرِ، لِلرِّجالِ وَالنِّساءِ وَكُلِّ مَنْ يَسْتَطِيعُ أنْ يَفهَمَ ما يَسْمَعُهُ. وَأصغَى كُلُّ الشَّعبِ إلَى تَعلِيمِ الشَّرِيعَةِ.

4 А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тая цел; и при него стояха Мататия, Сема, Анания, Урия, Хелкия и Маасия отдясно му; а отляво му, Федаия, Мисаил, Мелхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам.

وَوَقَفَ المُعَلِّمُ عَزْرا عَلَى مِنَصَّةٍ خَشَبِيَّةٍ صُنِعَتْ لِتِلْكَ المُناسَبَةِ. وَعَلَى يَمِينِهِ وَقَفَ مَتَّثْيا وَشَمَعُ وَعَنايا وَأُورِيّا وَحِلْقِيّا وَمَعْسِيّا. وَعَلَى شِمالِهِ وَقَفَ فَدايا وَمِيشائِيلُ وَمَلْكِيّا وَحاشُومُ وَحَشْبَدّانَةُ وَزَكَرِيّا وَمَشُلّامُ.

5 И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави.

وَفَتَحَ عَزْرا الكِتابَ عَلَى مَرْأى مِنْ جَمِيعِ الشَّعبِ، لِأنَّهُ كانَ أعلَى مِنْهُمْ. وَلَمّا فَتَحَ عَزْرا الكِتابَ، وَقَفَ كُلُّ الشَّعبِ.

6 И Ездра благослови Господа великия Бог; и всички люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята.

وَسَبَّحَ عَزْرا اللهَ ، الإلَهَ العَظِيمَ، فَأجابَ جَمِيعُ الشَّعبِ: «آمِين! آمِين!» وَأيادِيهِمْ مَرفُوعَةٌ. وَانحَنُوا وَعَبَدُوا اللهَ وَوُجُوهُهُمْ إلَى الأرْضِ.

7 А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като стояха людете на местата си.

وَقامَ اللّاوِيُّونَ، وَهُمْ يَشُوعُ وَبانِي وَشَرَبْيا وَيامِينُ وَعَقُّوبُ وَشَبْتايَ وَهُودِيّا وَمَعْسِيّا وَقَلِيطا وَعَزَرْيا وَيُوزابادُ وَحَنانُ وَفَلايا، بِإفْهامِ الشَّعبِ شَرِيعَةَ اللهِ وَالشَّعْبُ واقِفُونَ فِي أماكِنِهِمْ.

8 Ч етоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното.

وَقَرَأُوا كِتابَ شَرِيعَةِ اللهِ قِسْماً قِسْماً وَأوضَحُوا مَعْناها، فَفَهِمَ الشَّعبُ ما قُرِئَ عَلَيهِمْ.

9 И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете нито прочете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона).

وَقالَ نَحَمْيا الوالِي وَعَزْرا المُعَلِّمُ وَاللّاوِيُّونَ الَّذِينَ يُعَلِّمُونَ الشَّعبَ لَهُمْ: «هَذا اليَوْمُ مُخَصَّصٌ لإلَهِكُمْ. فَلا تَحزَنُوا وَلا تَنُوحُوا،» لِأنَّ الشَّعبَ كانُوا جَمِيعاً يَبكُونَ وَهُمْ يَسْمَعُونَ كَلامَ الشَّرِيعَةِ.

10 Т огава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тия, които нямат нищо приготвено, защото денят е свет Господу; и не скърбете, защото да се радвате, в Господа, е вашата сила.

وَقالَ لَهُمْ عَزْرا: «اذْهَبُوا وَكُلُوا طَعاماً دَسِماً وَاشْرَبُوا شَراباً حُلْواً، وَأرسِلُوا حِصَّةً لِلَّذِينَ لَمْ يُحضِرُوا طَعاماً، لِأنَّ اليَوْمَ مُخَصَّصٌ لِرَبِّنا. وَلا تَحزَنُوا لِأنَّ فَرَحَ اللهِ يَجْعَلُكُمْ أقْوِياءَ.»

11 И левитите усмириха всичките люде, като казваха: Мълчете, защото денят е свет; и не тъжете.

وَكانَ اللّاوِيُّونَ يُهَدِّئُونَ الشَّعبَ بِقَولِهِمْ: «اسْكُتُوا وَلا تَحزَنُوا، فَهَذا يَوْمٌ مُخَصَّصٌ للهِ.»

12 И така, всичките отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове, и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха.

فَقامَ جَمِيعُ الشَّعبِ لِيَأْكُلُوا وَيَشْرَبُوا وَيُرْسِلُوا حِصَصاً مِنَ الطَّعامِ، وَيَحتَفِلُوا بِفَرَحٍ عَظِيمٍ، لِأنَّهُمْ فَهِمُوا الكَلامَ الَّذِي أُعلِنَ لَهُمْ.

13 И на втория ден началниците на бащините домове на всичките люде, и свещениците и левитите, се събраха при книжника Ездра, за да се поучат с думите на закона.

وفِي اليَوْمِ الثّانِي مِنَ الشَّهْرِ، اجْتَمَعَ رُؤَساءُ جَمِيعِ العائِلاتِ وَالكَهَنَةُ اللّاوِيُّونَ مَعَ المُعَلِّمِ عَزْرا لِدِراسَةِ كَلامِ الشَّرِيعَةِ وَتَعلِيمِها.

14 И намериха писано в закона, че Господ бе заповядал чрез Моисея на израилтяните да живеят в колиби в празника на седмия месец,

وَوَجَدُوا فِيها ما أمَرَ بِهِ اللهُ عَلَى فَمِ مُوسَى. وَأنَّ عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ أنْ يَسْكُنُوا فِي سَقائِفَ مُؤَقَّتَةٍ فِي عِيدِ الشَّهْرِ السّابِعِ.

15 и да обнародват и прогласявят това във всичките си градове, па и в Ерусалим, казвайки: Излезте в гората та донесете маслинени клони, клони от дива маслина, мирсинени клони, палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби според предписаното.

وَأنْ يُنادُوا بِالكَلِماتِ التّالِيَةِ وَيَنشُرُوها عَبْرَ مُدُنِهِمْ وَفِي القُدْسِ: «اخْرُجُوا إلَى المَناطِقِ الجَبَلِيَّةِ وَأحْضِرُوا أغصاناً مِنَ الزَّيتُونِ وَالزَّيتُونِ البَرِّيِّ وَالآسِ وَالنَّخِيلِ وَأشْجارٍ مُورِقَةٍ أُخْرَى لِكَي تَصنَعُوا سَقائِفَ كَما هُوَ مَكتُوبٌ فِي الشَّرِيعَةِ.»

16 И тъй людете излязоха та донесоха клони, и направиха се колиби, всеки по покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при портата на водата и на площада при Ефремовата порта.

فَخَرَجَ الشَّعبُ وَأحضَرُوا أغصاناً وَصَنَعُوا سَقائِفَ مُؤَقَّتَةً لِأنفُسِهِمْ، كُلُّ واحِدٍ عَلَى سَطْحِ بَيتِهِ وَفِي ساحَةِ مَنزِلِهِ، وَفِي ساحاتِ بَيتِ اللهِ، وَفِي السّاحَةِ القَرِيبَةِ مِنْ بابِ الماءِ، وَالسّاحَةِ القَرِيبَةِ مِنْ بابِ أفْرايِمَ.

17 Ц ялото събрание от ония, които бяха се върнали от плена, направиха колиби и седнаха в колибите; защото от времето на Исуса, Навиевия син, до оня ден израилтяните не бяха правили така. И стана много голямо веселие.

وَصَنَعَتْ كُلُّ الجَماعَةِ الَّتِي عادَتْ مِنَ السَّبِي سَقائِفَ مُؤَقَّتَةً، وَأقامُوا فِيها. لِأنَّهُمْ لَمْ يَفعَلُوا هَذا مِنْ أيّامِ يَشُوعَ بْنِ نُونَ. وَكانَ فَرَحُهُمْ عَظِيماً.

18 П ри това, всеки ден, от първия ден, четеше закона от книгата на Божия закон. И пазеха празника седем дни; а на седмия ден имаше тържествено събрание според наредбата.

وَكانَ عَزْرا يَقرَأُ مِنْ كِتابِ شَرِيعَةِ اللهِ كُلَّ يَوْمٍ مِنْ أوَّلِ يَوْمٍ إلَى آخِرِ يَوْمٍ فِي الاحتِفالِ. وَاحتَفَلُوا سَبعَةَ أيّامٍ، وَفِي اليَوْمِ الثّامِنِ كانَ هُناكَ اجتِماعٌ خاصٌّ كَما تَقُولُ الشَّرِيعَةُ.