1 И минаха се три години без война между Сирия и Израиля.

وَفِي السَّنَواتِ الثَّلاثِ التّاليةِ سادَ سَلامٌ بَينَ إسْرائِيلَ وَأرام.

2 А в третата година, когато Юдовият цар Иосафат слезе при Израилевия цар,

وَفِي السَّنَةِ الثّالِثَةِ، ذَهَبَ المَلِكُ يَهُوشافاطُ لِزِيارَةِ أخآبَ، مَلِكِ إسْرائِيلَ.

3 р ече Израилевият цар на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние немарим+ да си го вземем от ръката на сирийския цар?

حِينَئِذٍ، قالَ أخآبُ لِكِبارِ مَسؤُولِيهِ: «أتَذكُرُونَ أنَّ مَلِكَ أرامَ اسْتَولَى عَلَى رامُوثَ فِي جِلعادَ مِنّا؟ فَلِماذا لَمْ نَفعَلْ شَيئاً حَتَّى الآنَ لاسْتِرجاعِها مِنْهُ؟ فَهِيَ لَنا.»

4 Р ече и на Иосафата: Дохождаш ли с мена на бой в Рамот-галаад? И Иосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

فَسَألَ أخآبُ يَهُوشافاطَ: «هَلْ تَنضَمُّ مَعَنا فِي الحَربِ ضِدَّ الأرامِيِّينَ فِي رامُوثَ؟» فَأجابَ يَهُوشافاطُ: «نَعَمْ، سَأنضَمُّ إلَيكَ. فَأنا وَأنتَ وَشَعْبانا وَجَيشانا إخْوَةٌ.»

5 И осафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господното слово.

لَكِنَّ يَهُوشافاطَ قالَ لِمَلِكِ إسرائيلَ أيضاً: «لَكِنْ لِنَسْتَشِرِ اللهَ أوَّلاً.»

6 Т огава Израилевият цар събра прорците си, около четиристотин мъже, та из каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Възлез и Господ ще го предаде в ръката на царя.

فَجَمَعَ أخآبُ الأنبِياءَ. وَكانَ عَدَدُهُمْ أربَعَ مِئَةٍ. فَسَألَ أخآبُ الأنبِياءَ: «أتَنصَحُونَنِي بِأنْ أذهَبَ وَأُقاتِلَ جَيشَ أرامَ فِي رامُوثَ؟ أمْ لا؟» فَأجابَ الأنبِياءُ: «اذْهَبْ وَسَيَنصُرُكَ اللهُ.»

7 О баче Иосафат каза: Няма ли тук освен тия, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

لَكِنَّ يَهُوشافاطَ سَألَ: «ألا يُوجَدُ أيُّ نَبِيٍّ آخَرَ للهِ هُنا نَسألُهُ عَنْ ما يَقُولُهُ اللهُ ؟»

8 И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, но зло. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

فَقالَ أخآبُ لِيَهوشافاطَ: «لا يُوجَدُ إلّا نَبِيٌّ واحِدٌ بَعدُ لِنَسْألَهُ عَنْ إرادَةِ اللهِ. إنَّهُ النَّبِيُّ مِيخا بْنُ يَمْلَةَ. لَكِنِّي أُبغِضُهُ. فَحِينَ يَنقُلُ كَلامَ اللهِ ، لا يَقُولُ أبَداً شَيئاً حَسَناً عَنِّي. فَهُوَ يَقُولُ عَنِّي ما لا أُحِبُّ.» لَكِنَّ يَهُوشافاطَ قالَ لأخآبَ: «لا تَقُلْ هذا أيُّها المَلِكُ!»

9 Т огава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.

فَدَعا المَلكُ أحَدَ خُدّامهِ وَقالَ لَهُ: «أسْرِعْ بِإحْضارِ مِيخا بْنِ يَملَةَ إلَى هُنا!»

10 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта: и всичките пророци пророкуваха пред тях.

وَكانَ المَلِكانِ فِي ذَلِكَ اليَومِ، يَرتَدِيانِ زِيَّهُما المَلَكِيَّ وَيَجلِسانِ عَلَى عَرْشَينِ فِي قاعَةِ القَضاءِ قُرْبَ بَوّابَةِ السّامِرَةِ، وَالأنبِياءُ جَمِيعاً واقِفِينَ يَتَنَبَّأُونَ أمامَهُما.

11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

وَكانَ هُناكَ نَبِيٌّ اسْمُهُ صِدْقِيا بْنُ كَنعَنَةَ. فَصَنَعَ صِدْقِيّا هَذا قُرُوناً منَ حَدِيدٍ وَقالَ: «هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: ‹بِهَذِهِ القُرُونِ الحَدِيدِيَّةِ، سَتَنطَحُ الأرامِيِّينَ إلَى أنْ تَقضِيَ عَلَيهِمْ تَماماً.›»

12 С ъщо и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на церя.

وَوافَقَ الأنبِياءُ الآخَرُونَ صِدْقِيّا عَلَى ما قالَهُ. وَقالُوا: «تَقَدَّمِ الآنَ نَحْوَ جَيشِ أرامَ فِي رامُوثَ، وَسَتَنتَصِرُ إذْ سَيَنصُرُكَ اللهُ.»

13 А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето сега, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.

وَقالَ الرَّسُولُ الَّذِي ذَهَبَ لإحضارِ مِيخا لَهُ: «اسْمَعْ. لَقَدْ رَدَّدَ كُلُّ الأنبِياءِ الكَلامَ نَفْسَهُ، إذْ قالُوا إنَّ المَلِكَ سَيَنْتَصِرُ. فَقُلْ ما قالُوهُ، وَبِهَذا تُحسِنُ القَولَ وَتَفعَلُ خَيراً.»

14 А Михей рече: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми рече Господ, това ще говоря.

فَقالَ مِيخا: «أُقسِمُ بِاللهِ الحَيِّ، لا أقُولُ إلّا ما يَقُولُهُ اللهُ.»

15 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му говори: Възлез и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

فَلَمّا جاءَ مِيخا، وَقَفَ أمامَ المَلِكِ. فَسَألَهُ المَلِكُ: «يا مِيخا بِمَ تَنصَحُنا؟ أنَذْهَبُ أنا وَالمَلِكُ يَهوشافاطُ بِجَيشَينا لِمُقاتَلَةِ جَيشِ أرامَ فِي رامُوثَ؟» فَأجابَ مِيخا ساخِراً: «نَعَمْ! اذْهَبا وَقاتِلاهُمُ الآنَ، وَسَيَنصُرُكُما اللهُ!»

16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друга освен истината в Господното име!

فَأجابَ أخآبُ: «أنتَ تَسْخَرُ مِنِّي، وَتُجِيْبُ مِنْ عِندِكَ. كَمْ مَرَّةً يَنبَغِي أنْ أسْتَحلِفَكَ أنْ لا تَقُولَ إلّا ما يَقُولُهُ اللهُ!»

17 А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините, като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

فَأجابَ مِيخا: «لَقَدْ أرانِي اللهُ جَيشَ إسْرائِيلَ مُشَتَّتاً عَلَى الجِبالِ. كَخِرافٍ فَقَدَتْ راعِيَها. هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: ‹لَيسَ لِهَؤُلاءِ قائِدٌ، فَلْيَرْجِعُوا بِأمانٍ إلَى بُيُوتِهِمْ.›»

18 Т огава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

فَقالَ أخآبُ لِيَهُوشافاطَ: «أما قُلْتُ لَكَ؟ لا يَقُولُ هَذا النَّبِيُّ عَنِّي شَيئاً حَسَناً، وَإنَّما يَتَنَبَّأُ بِالسُّوءِ عَلَيَّ!»

19 А Михей рече: Чуй, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

فَقالَ مِيخا: «فاسْمَعْ إذاً ما يَقُولُهُ اللهُ! فَقَدْ رَأيتُ اللهَ جالِساً عَلَى عَرْشِهِ فِي السَّماءِ. وَرَأيتُ المَلائِكَةَ واقِفِينَ عِندَهُ، بَعضٌ عَنْ يَمِينهِ وَبَعضٌ عَنْ شمالِهِ.

20 И Господ рече: Кой ще примами Ахаава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

فَقالَ اللهُ: ‹مَنْ يَخدَعُ أخآبَ، فَيُقنعَهُ بِالهُجُومِ عَلَى مَدِينَةِ رامُوثَ الَّتِي فِي جَلْعادَ لكَي يُقتَلَ هُناكَ؟› فَأخَذَ مَلاكٌ يَقُولُ ‹هَذا يَذْهَبُ.› وَملاكٌ آخَرَ يَقُولُ ‹لا بَلْ ذاكَ يَذْهَبُ.›

21 С етне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя.

ثُمَّ جاءَ رُوحٌ وَوَقَفَ فِي حَضرَةِ اللهِ وَقالَ: ‹أنا سَأخدَعُ أخآبَ.›

22 И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

فَسَألَهُ اللهُ: ‹كَيفَ سَتَفْعَلُ هَذا؟› فَقالَ: ‹سَأخرُجُ وَأكُونُ رُوحَ كَذبٍ في أفواهِ أنبِياءِ أخآبَ.› فَقالَ اللهُ: ‹وَسَتَتَمَكَّنُ مِنْ خِداعِ أخآبَ. فاذْهَبْ وَافعَلْ ذَلِكَ، وَسَتَنْجَحُ.›»

23 С ега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на всички тия твои пророци; обаче Господ е говорил зла за тебе.

وَأضافَ مِيخا: «فَكَما تَرَى، قَدْ جَعَلَ اللهُ أنبِياءَكَ يَكذِبُونَ عَلَيكَ. فَاللهُ نَفسُهُ يَنوِي أنْ يُنزِلَ بِكَ الشَّرَّ.»

24 Т огава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?

ِفَاقتَرَبَ صِدْقِيا بْنُ كَنْعَنَةَ مِنْ مِيخا وَصَفَعَهُ عَلَى خَدِّهِ. وَقالَ صِدْقِيا: «مُنْذُ مَتَى يَعْبُرُ عَنِّي رُوحُ اللهِ لِيَتَكَلَّمَ إلَيكَ؟»

25 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.

فَأجابَ مِيخا: «سَتَرَى أنِّي صَادِقٌ يَوْمَ تَهرُبُ مِنْ غُرفَةٍ إلَى غُرْفَةٍ لِتَختَبِئَ!»

26 Т огава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас.

فَأمَرَ أخآبُ أحَدَ رِجالِهِ بِالقَبضِ عَلَى مِيخا، وَقالَ: «اقبِضْ عَلَيهِ وسلِّمْهُ إلَى آمُونَ، والِي المَدِينَةِ، وَإلَى الأمِيرِ يُوآشَ.

27 И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода догде си дойда с мир.

وَقُولُوا لأمُّونَ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ المَلِكُ: ضَعْ مِيخا فِي السِّجنِ. وَلا تُعْطِهِ إلّا قَليلاً جِدّاً منَ الماءِ، إلَى أنْ أعُودَ مِنَ المَعرَكَةِ سالِماً.›»

28 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.

فَأجابَ ميخا أخآبَ: «إنْ رَجِعْتَ مِنَ المَعْرَكَة سالماً، لا يَكُونُ اللهُ قَدْ تَكَلَّمَ بِفَمي. فاسمَعُوا وَتَذَكَّرُوا كَلاميَ يا كُلَّ الشَّعبِ.» معرَكَةُ رامُوثَ جِلْعاد

29 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад.

وَذَهَبَ أخآبُ وَالمَلِكُ يَهُوشافاطُ لِمُقاتَلَةِ جَيشِ أرامَ فِي رامُوثَ الَّتِي فِي جَلْعادَ.

30 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението.

فَقالَ مَلِكُ إسرائِيلَ لِيَهُوشافاطَ: «سَأدخُلُ الحَرْبَ مُتَنَكِّراً. أمّا أنتَ فَالبِسْ زِيَّكَ المَلَكيَّ.» وَهَكَذا دَخَلَ مَلِكُ إسْرائِيلَ المَعرَكَةَ مُتَنَكِّراً.

31 А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

وَكانَتْ لِمَلِكِ أرامَ اثنَتانِ وَثَلاثُونَ مَركَبَةً. فَأمَرَ المَلِكُ قادَةَ مَركَباتِهِ وَقالَ: «لا تَنشَغِلُوا بِقِتالِ أحَدٍ مَهما كانَ شأنُهُ، سِوَى مَلِكِ اسرائِيلَ»

32 А колесниценачелниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика.

وَأثناءَ المَعرَكَةِ رَأى قادَةُ المَركَباتِ يَهُوشافاطَ، ظَنُّوا أنَّهُ أخآبَ. فَهَجَمُوا عَلَيهِ لِيَقتُلُوهُ. فَصَرَخَ يَهُوشافاطُ.

33 И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

فَلَمّا أدرَكُوا أنَّهُ لَيسَ أخآبَ، مَلِكَ إسْرائِيلَ، كَفُّوا عَنْ مُطارَدَتِهِ، وَلَمْ يَقتُلُوهُ.

34 А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен.

لَكِنَّ جُندِيّاً رَمَى سَهماً بِالصُّدفةِ، فَأصابَ أخآبَ، مَلِكَ إسْرائِيلَ، إذْ دَخَلَ مِنْ فُتْحَةٍ فِي الدِّرْعِ. فَقالَ أخآبُ لِسائِقِ مَركَبَتِهِ: «لَقَدْ أُصِبْتُ بِسَهمٍ. فارجِعْ إلَى الخَلفِ وَانسَحِبْ بِي مِنَ المَعرَكَةِ.»

35 И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

وَاشْتَدَّ القِتالُ بَينَ الجَيْشَينِ. وَبَقِيَ أخآبُ فِي مَركَبَتِهِ مُستَنِداً عَلَى جَوانِبِها مُقابِلَ جَيشِ أرامَ. وَسالَ دَمُهُ حَتَّى غَطَّى أرْضِيَةَ المَركَبَةِ. وَفِي فَتْرَةٍ لاحِقَةٍ مِنْ مَساءِ ذَلِكَ اليَومِ، ماتَ أخآبُ.

36 И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си!

وَنَحوَ غُرُوبِ الشَّمْسِ، أُمِرَ جَمِيعُ جُنُودِ جَيشِ إسْرائِيلَ بِالانسِحابِ وَالرُّجُوعِ كُلُّ واحِدٍ إلَى مَدِينَتِهِ وَأرْضِهِ.

37 Т ака царят умря, и донесоха в Самария, и погребаха царя в Самария.

وَهَكَذا ماتَ أخآبُ. فَحَمَلَهُ بَعضُ الرِّجالِ إلَى السّامِرَةِ حَيْثُ دُفِنَ.

38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.

وَغُسِلَتْ مَرْكَبَةُ أخآبَ قُرْبَ بِرْكَةٍ فِي السّامِرَةِ تَسْتَحِمُّ بِها العاهِراتُ. فَلَحَسَتِ الكِلابُ دَمَهُ، تَحقِيقاً لِما سَبَقَ أنْ قالَهُ اللهُ.

39 А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

أمّا بَقِيَّةُ أعْمالِ أخآبَ، بَيتِهِ العاجِيِّ، وَالْمُدُنِ الَّتِي بَناها، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيخِ مُلُوكِ إسْرائِيلَ.

40 Т ака Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия.

وَماتَ أخآبُ وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ. فَخَلَفَهُ فِي الحُكمِ ابْنُهُ أخَزْيا. يَهُوشافاطُ مَلِكُ يَهُوذا

41 А над Юда се възцари Иосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.

فِي السَّنَةِ الرّابِعَةِ مِنْ حُكمِ أخآبَ مَلِكِ إسْرائِيلَ، اعتَلَى يَهُوشافاطُ بْنُ آسا عَرْشَ يَهُوذا.

42 И осафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

وَكانَ يَهُوشافاطُ فِي الخامِسَةِ وَالثَّلاثِينَ مِنْ عُمْرِهِ عِندَما استَلَمَ مَقالِيدَ الحُكمِ. وَحَكَمَ فِي القُدسِ خَمساً وَعِشْرِينَ سَنَةً. وَكانَ اسْمُ أُمِّهِ عَزُوبَةَ، وَهِيَ بِنْتُ شِلْحِي.

43 Т ой ходи съвършено в пътя на баща си Аса: не се отклони от него а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.

وَسارَ يَهُوشافاطُ عَلَى النَّهجِ الصّالِحِ الَّذِي سارَ عَلَيهِ أبُوهُ آسا. فَعَمِلَ ما يُرضِي اللهَ فِي كُلِّ شَيءٍ، إلّا أنَّهُ لَمْ يَهدِمِ المُرتَفَعاتِ. فَظَلَّ الشَّعبُ يُقَدِّمُ ذَبائِحَ وَيُحرِقُ بَخُوراً هُناكَ.

44 И Иосафат сключи мир с Израилевия цар.

وَعَقَدَ يَهُوشافاطُ اتِّفاقِيَّةَ سَلامٍ مَعَ مَلِكِ إسْرائِيلَ.

45 А останалите дела на Иосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе.

أمّا بَقِيَّةُ أعْمالِ يَهُوشافاطَ، جَبَرُوتِهِ الَّذِي أظْهَرَهُ، وَحُرُوبِهِ الَّتِي خاضَها، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيخِ مُلُوكِ يَهُوذا.

46 С ъщо той изтреби от земята останалите мъжеложци, които бяха останали от времето на баща му Аса.

وَنَفَى يَهُوشافاطُ كُلَّ الرِّجالِ الَّذِينَ كانُوا يَبِيعُونَ أجسادَهُمْ فِي عِبادَةِ آلِهَتِهِمْ. وَكانَ هَؤُلاءِ يُمارِسُونَ عِباداتِهِمْ فِي المُرتَفَعاتِ أثناءَ حُكمِ أبِيهِ آسا.

47 В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше.

وَلَمْ يَكُنْ فِي أرْضِ أدُومَ مَلِكٌ. فَعَيَّنَ مَلِكُ يَهُوذا والِياً هُناكَ. أُسطُولُ يَهُوشافاط

48 И осафат построи кораби като тарсийските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Есевон-гавер.

وَبَنَى المَلِكُ يَهُوشافاطُ سُفُنَ شَحْنٍ لِيُرْسِلَها إلَى مَدينَةِ أُوفِيرَ لاستِيرادِ الذَّهَبِ. لَكِنَّها لَمْ تَتَحَرَّكْ، بَلْ دُمِّرَتْ فِي مَرفَإ عِصْيُونِ جابِرَ.

49 Т огава Охозия Ахаавовият син каза на Иосафата: Нека отидат моите слуги с твоите слуги в корабите. Но Иосафат отказа.

وَكانَ أخَزْيا بْنُ أخآبَ قَدْ قالَ لِيَهُوشافاطَ: «سَأُرسِلُ بَعضَ خُدّامِي مَعَ خُدّامِكَ فِي السُّفُنِ.» غَيرَ أنَّ يَهُوشافاطَ رَفَضَ ذَلِكَ.

50 И Иосафат заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Иорам.

وَماتَ يَهُوشافاطُ وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ فِي مَدِينَةِ داوُدَ. فَخَلَفَهُ فِي الحُكمِ ابْنُهُ يَهُورامُ. أخَزْيا مَلِكُ إسْرائِيل

51 О хозия, Ахаавовия син, се възцари над Израиля в Самария, в седемдесетата година на Юдовия цар Иосафат, и царува две години над Израиля.

وَاعتَلَى أخَزْيا بْنُ أخآبَ عَرْشَ إسْرائِيلَ فِي السَّنَةِ السّابِعَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكمِ يَهُوشافاطَ لِيَهُوذا. وَحَكَمَ أخَزْيا فِي السّامِرَةِ مُدَّةَ سَنَتَينِ.

52 Т ой върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши;

وَفَعَلَ أخَزْيا الشَّرَّ أمامَ اللهِ. فَسارَ عَلَى نَهجِ أبِيهِ أخآبَ، وَأُمِّهِ إيزابَلَ، فَجَعَلَ بَنِي إسْرائِيلَ يُخطِئُونَ، كَما فَعَلَ يَرُبْعامُ بْنُ ناباطَ مِنْ قَبلُ.

53 з ащото служи на Ваала и му се поклони, и разгневи Господа Израилевия Бог според всичко, което бе вършил баща му.

وَعَبَدَ أخَزْيا البَعلَ وَخَدَمَهُ. فَعَلَ هَذا عَلَى غِرارِ أبِيهِ. فَأغضَبَ اللهَ ، إلَهَ إسْرائِيلَ، غَضَباً شَدِيداً.