1 А Иов в отговор рече: -

فَأجابَ أيُّوبُ:

2 Д ано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

«آهِ لَو أمْكَنَ وَزْنُ عَذابِي وَوَضْعُ مَصائِبِي كُلِّها عَلَى المَوازِينِ.

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

فَسَتَكُونُ أثقَلَ مِنْ رَملِ البَحرِ. لِذا كَلِماتِي طائِشَةٌ.

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

لأنَّ سِهامَ القَدِيرِ فِيَّ، وَرُوحِي تَشرَبُ سُمَّها اللّاذِعَ. حُشِدَتْ أسلِحَةُ اللهِ المُخِيفَةُ لِقِتالِي. سَهلٌ عَلَيْكَ أنْ تَقُولَ كَلامَكَ هَذا، حِينَ لا تُواجِهُ مُصِيبَةً.

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

لَكِنْ حَتَّى الحِمارُ لا يَتَذَمَّرُ حِينَ يَتَوَفَّرُ لَهُ عُشْبٌ. وَلا الثَّورُ يَخُورُ وَلَدَيْهِ عَلَفٌ.

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

هَلْ يُؤكَلُ الطَعامُ بِلا مِلْحٍ؟ أمْ هُناكَ نَكْهَةٌ فِي بَياضِ البَيْضِ؟

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

كَذَلِكَ لا رَغبَةَ لِي فِي سَماعِ كَلِماتِكَ، فَهِيَ أشبَهُ بِالطَعامِ الفاسِدِ!

8 Д ано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

«لَيتَ طِلبَتِي تُستَجابُ، فَيُعطِينِي اللهُ ما أشتَهِيهِ.

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

لَيتَ اللهَ يَشاءُ أنْ يَسحَقَنِي. لَيتَهُ يُدَمِّرُنِي تَدمِيراً بِضَربَةٍ خاطِفَةٍ مِنْ يَدِهِ.

10 Н о, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

فَفِي هَذا تَكُونُ راحَتِي: أنَّنِي لَمْ أتَجاهَلْ كَلامَ القُدُّوسِ، رَغْمَ كُلِّ هَذا الألَمِ.

11 К аква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

«ما هِيَ القُوَّةُ الَّتِي سَتُعْطينِي رَجاءَ الانتِظارِ، وَمِن أجلِ ماذا أتَمَنَّى طُولَ العُمْرِ؟

12 С илата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

هَلْ لَدَيَّ قُوَّةُ الصُّخُورِ، أمْ أنَّ جَسَدِي مَصنُوعٌ مِنَ البُرونْزِ؟

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

لَيسَتْ فِيَّ قُوَّةٌ تُعِينُنِي، وَالرَأيُ الصّائِبُ أُخِذَ مِنِّي.

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

«يَحْتاجُ اليائِسُ إلَى إخلاصِ أصْدِقائِهِ، حَتَّى وَإنِ ابْتَعَدَ عَن تَقوَى القَدِيرِ.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

إخْوَتِي غَدَرُوا بِي كَسَيلِ مِياهٍ، كَسُيُولِ الوادِي يَعبُرُونَ.

16 К оито се мътят от леда, И в които се топи снегът;

فِي الشِّتاءِ، تَتَصّلَّبُ بِالجَليدِ الَّذي يُغَطِّي الثِّلْجَ.

17 К огато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

وَفِي الصَّيفِ تَجِفُّ، تَختَفِي مِنَ مَكانِها بِسَبَبِ الحَرِّ.

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

تَتَلّوَّى الجَداوِلُ فِي طَرِيقِها، ثُمَّ تَختَفِي فِي الصَّحراءِ.

19 Т еманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

تَبْحَثُ قَوافِلُ تَيْماءُ عَنِ الماءِ بِلَهفَةٍ، وَتَرجُو قَوافِلُ سَبَأَ الماءَ.

20 И злъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

كانُوا وَاثِقِينَ مِنْ أنَّ الماءَ هُناكَ، فَخابَتْ آمالُهُمْ!

21 С ега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

أنْتُمْ مِثلُ هَذِهِ الجَداوِلِ، رَأيْتُمْ تَعاسَتِي فارْتَعَبْتُمْ.

22 Р екох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

فَهَلْ قُلْتُ لَكُمْ أعطُونِي شَيئاً؟ أمْ طَلَبتُ مِنكُمْ أنْ تَدفَعُوا رِشْوَةً مِنْ مالِكُمْ لِأحَدٍ لِأجلِي؟

23 И ли: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

هَلْ قُلْتُ لَكُمْ أنقِذُونِي مِنْ يَدِ مَنْ يَضطَهِدُنِي؟ أوِ اشتَرُونِي مِنْ يَدِ الَّذِينَ يُرعِبُونَنِي؟

24 Н аучете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

«عَلِّمُونِي وَأنا أصْمِتُ، وَأفهِمُونِي أينَ أخطَأتُ.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

ما أقوَى الكَلِماتُ الصّائِبَةُ! لَكِنْ ماذا تُبَرهِنُ أقوالُكُمْ؟

26 М ислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

أتَنْوُونَ انْتِقادَ كَلامِي، وَتَحْسِبُونَ كَلِماتِ اليَأسِ الّتِي أقُولُها مُجَرَّدَ رِيحٍ؟

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

حَتَّى إنَّكُمْ تُلقُونَ قُرعَةً عَلَى مالِ اليَتِيمِ، وَتُساوِمُونَ عَلَى صَدِيقِكُمْ.

28 С ега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

وَالآنَ تَمَعَّنُوا فِي وَجْهِي، فَإنِّي لَسْتُ أكذِبَ عَلَيكُمْ.

29 П овърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

أعِيدُوا النَّظَرَ فِي ما قُلْتُمْ وَكُفُّوا عَنْ ظُلْمِي. أعِيدُوا النَّظَرَ الآنَ لأنَّنِي بَريءٌ.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

هَلْ أخْطأ لِسانِي بِشَيءٍ، أمْ لَمْ يَعُدْ يُمَيِّزُ مَذاقَ الظُّلمِ؟