1 А Иов в отговор рече: -

Entonces respondió Job y dijo:

2 Д ано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

¡Oh, si pudiera pesarse mi sufrimiento, y ponerse en la balanza junto con mi calamidad!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

Porque pesarían ahora más que la arena de los mares: por eso mis palabras han sido precipitadas.

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

Porque las flechas del Todopoderoso están clavadas en mí, cuyo veneno bebe mi espíritu, y contra mí se juntan los terrores de Dios.

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

¿Acaso rebuzna el asno montés junto a su hierba, o muge el buey junto a su forraje?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

¿Se come sin sal lo insípido, o hay gusto en la clara del huevo ?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

Mi alma se niega a tocar estas cosas; son para mí alimento repugnante.

8 Д ано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

¡Quién me diera que mi petición se cumpliera, que Dios me concediera mi anhelo,

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

que Dios consintiera en aplastarme, que soltara su mano y acabara conmigo!

10 Н о, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

Mas aún es mi consuelo, y me regocijo en el dolor sin tregua, que no he negado las palabras del Santo.

11 К аква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

¿Cuál es mi fuerza, para que yo espere, y cuál es mi fin, para que yo resista ?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

¿Es mi fuerza la fuerza de las piedras, o es mi carne de bronce?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

¿Es que mi ayuda no está dentro de mí, y está alejado de mí todo auxilio ?

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

Para el abatido, debe haber compasión de parte de su amigo; no sea que abandone el temor del Todopoderoso.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

Mis hermanos han obrado engañosamente como un torrente, como las corrientes de los arroyos que se desvanecen,

16 К оито се мътят от леда, И в които се топи снегът;

que a causa del hielo están turbios y en los que la nieve se derrite.

17 К огато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

Cuando se quedan sin agua, están silenciosos, cuando hace calor, desaparecen de su lugar.

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

Serpentean las sendas de su curso, se evaporan en la nada y perecen.

19 Т еманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

Las caravanas de Temán los buscaron, los viajeros de Sabá contaban con ellos.

20 И злъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

Quedaron frustrados porque habían confiado, llegaron allí y fueron confundidos.

21 С ега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

Ciertamente, así sois vosotros ahora, veis algo aterrador y os espantáis.

22 Р екох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

¿Acaso he dicho: “Dadme algo ”, “De vuestra riqueza ofrecedme un soborno”,

23 И ли: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

“Libradme de la mano del adversario”, o: “Rescatadme de la mano de los tiranos”?

24 Н аучете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

Instruidme, y yo callaré; mostradme en qué he errado.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

¡Cuán dolorosas son las palabras sinceras! Pero ¿qué prueba vuestro argumento?

26 М ислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

¿Pensáis censurar mis palabras, cuando las palabras del desesperado se las lleva el viento ?

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

Aun echaríais suerte sobre los huérfanos, y especularíais con vuestro amigo.

28 С ега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

Y ahora, tratad de mirarme y ved si miento en vuestra cara.

29 П овърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

Desistid, por favor; que no haya injusticia; sí, desistid; en ello está aún mi justicia.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

¿Acaso hay injusticia en mi lengua? ¿No puede mi paladar discernir calamidades ?