1 ( По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

Señor, tú has sido un refugio para nosotros de generación en generación.

2 П реди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

Antes que los montes fueran engendrados, y nacieran la tierra y el mundo, desde la eternidad y hasta la eternidad, tú eres Dios.

3 О бръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

Haces que el hombre vuelva a ser polvo, y dices: Volved, hijos de los hombres.

4 З ащото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

Porque mil años ante tus ojos son como el día de ayer que ya pasó, y como una vigilia de la noche.

5 К ато с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;

Tú los has barrido como un torrente, son como un sueño; son como la hierba que por la mañana reverdece;

6 З аран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

por la mañana florece y reverdece; al atardecer se marchita y se seca.

7 З ащото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

Porque hemos sido consumidos con tu ira, y por tu furor hemos sido conturbados.

8 П оложил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си

Has puesto nuestras iniquidades delante de ti, nuestros pecados secretos a la luz de tu presencia.

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

Porque por tu furor han declinado todos nuestros días; acabamos nuestros años como un suspiro.

10 Д ните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

Los días de nuestra vida llegan a setenta años; y en caso de mayor vigor, a ochenta años. Con todo, su orgullo es sólo trabajo y pesar, porque pronto pasa, y volamos.

11 К ой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

¿Quién conoce el poder de tu ira, y tu furor conforme al temor que se te debe ?

12 Н аучи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

Enséñanos a contar de tal modo nuestros días, que traigamos al corazón sabiduría.

13 В ърни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

Vuelve, Señor; ¿hasta cuándo ? y compadécete de tus siervos.

14 Н асити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

Sácianos por la mañana con tu misericordia, y cantaremos con gozo y nos alegraremos todos nuestros días.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

Alégranos conforme a los días que nos afligiste, y a los años en que vimos adversidad.

16 Н ека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.

Manifiéstese tu obra a tus siervos, y tu majestad a sus hijos,

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

y sea la gracia del Señor nuestro Dios sobre nosotros. Confirma, pues, sobre nosotros la obra de nuestras manos; sí, la obra de nuestras manos confirma.