1 В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?

En aquel momento se acercaron los discípulos a Jesús, diciendo: ¿Quién es, entonces, el mayor en el reino de los cielos?

2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:

Y El, llamando a un niño, lo puso en medio de ellos,

3 И стина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

y dijo: En verdad os digo que si no os convertís y os hacéis como niños, no entraréis en el reino de los cielos.

4 И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

Así pues, cualquiera que se humille como este niño, ése es el mayor en el reino de los cielos.

5 И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.

Y el que reciba a un niño como éste en mi nombre, a mí me recibe.

6 А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.

Pero al que haga tropezar a uno de estos pequeñitos que creen en mí, mejor le sería que le colgaran al cuello una piedra de molino de las que mueve un asno, y que se ahogara en lo profundo del mar. ¡Ay de los que son piedras de tropiezo!

7 Г орко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!

¡Ay del mundo por sus piedras de tropiezo! Porque es inevitable que vengan piedras de tropiezo; pero ¡ay de aquel hombre por quien viene el tropiezo!

8 А ко те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.

Y si tu mano o tu pie te es ocasión de pecar, córtatelo y échalo de ti; te es mejor entrar en la vida manco o cojo, que teniendo dos manos y dos pies, ser echado en el fuego eterno.

9 И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

Y si tu ojo te es ocasión de pecar, arráncatelo y échalo de ti. Te es mejor entrar en la vida con un solo ojo, que teniendo dos ojos, ser echado en el infierno de fuego.

10 В нимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.

Mirad que no despreciéis a uno de estos pequeñitos, porque os digo que sus ángeles en los cielos contemplan siempre el rostro de mi Padre que está en los cielos.

11

Porque el Hijo del Hombre ha venido a salvar lo que se había perdido. Parábola de la oveja perdida

12 К ак ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не остава ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?

¿Qué os parece? Si un hombre tiene cien ovejas y una de ellas se ha descarriado, ¿no deja las noventa y nueve en los montes, y va en busca de la descarriada?

13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.

Y si sucede que la halla, en verdad os digo que se regocija más por ésta que por las noventa y nueve que no se han descarriado.

14 С ъщо така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

Así, no es la voluntad de vuestro Padre que está en los cielos que se pierda uno de estos pequeñitos. Sobre la exhortación y la oración

15 И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.

Y si tu hermano peca, ve y repréndelo a solas; si te escucha, has ganado a tu hermano.

16 Н о ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

Pero si no te escucha, lleva contigo a uno o a dos más, para que toda palabra sea confirmada por boca de dos o tres testigos.

17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

Y si rehúsa escucharlos, dilo a la iglesia; y si también rehúsa escuchar a la iglesia, sea para ti como el gentil y el recaudador de impuestos.

18 И стина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

En verdad os digo: todo lo que atéis en la tierra, será atado en el cielo; y todo lo que desatéis en la tierra, será desatado en el cielo.

19 П ак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.

Además os digo, que si dos de vosotros se ponen de acuerdo sobre cualquier cosa que pidan aquí en la tierra, les será hecho por mi Padre que está en los cielos.

20 З ащото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

Porque donde están dos o tres reunidos en mi nombre, allí estoy yo en medio de ellos. Importancia del perdón

21 Т огава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?

Entonces se le acercó Pedro, y le dijo: Señor, ¿cuántas veces pecará mi hermano contra mí que yo haya de perdonarlo? ¿Hasta siete veces ?

22 И сус му рече: Не ти казвам: До седем пъти

Jesús le dijo: No te digo hasta siete veces, sino hasta setenta veces siete. Parábola de los dos deudores

23 З атова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

Por eso, el reino de los cielos puede compararse a cierto rey que quiso ajustar cuentas con sus siervos.

24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта(Равно на 60 000 000 лева зл.).

Y al comenzar a ajustar las, le fue presentado uno que le debía diez mil talentos.

25 И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

Pero no teniendo él con qué pagar, su señor ordenó que lo vendieran, junto con su mujer e hijos y todo cuanto poseía, y así pagara la deuda.

26 З атова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.

Entonces el siervo cayó postrado ante él, diciendo: “Ten paciencia conmigo y todo te lo pagaré.”

27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.

Y el señor de aquel siervo tuvo compasión, y lo soltó y le perdonó la deuda.

28 Н о тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза(Равно близо на 90 лева зл.); хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.

Pero al salir aquel siervo, encontró a uno de sus consiervos que le debía cien denarios, y echándole mano, lo ahogaba, diciendo: “Paga lo que debes.”

29 З атова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.

Entonces su consiervo, cayendo a sus pies, le suplicaba, diciendo: “Ten paciencia conmigo y te pagaré.”

30 Н о той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга.

Sin embargo, él no quiso, sino que fue y lo echó en la cárcel hasta que pagara lo que debía.

31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.

Así que cuando vieron sus consiervos lo que había pasado, se entristecieron mucho, y fueron y contaron a su señor todo lo que había sucedido.

32 Т огава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.

Entonces, llamándolo su señor, le dijo: “Siervo malvado, te perdoné toda aquella deuda porque me suplicaste.

33 Н е трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?

“¿No deberías tú también haberte compadecido de tu consiervo, así como yo me compadecí de ti ?”

34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.

Y enfurecido su señor, lo entregó a los verdugos hasta que pagara todo lo que le debía.

35 Т ака и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.

Así también mi Padre celestial hará con vosotros, si no perdonáis de corazón cada uno a su hermano.