1 ( По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,

Oíd esto, pueblos todos; escuchad, habitantes todos del mundo,

2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

tanto humildes como encumbrados, ricos y pobres juntamente.

3 У стата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;

Mi boca hablará sabiduría, y la meditación de mi corazón será entendimiento.

4 Щ е поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

Inclinaré al proverbio mi oído, con el arpa declararé mi enigma.

5 З ащо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

¿Por qué he de temer en los días de adversidad cuando la iniquidad de mis enemigos me rodee,

6 О т ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

de los que confían en sus bienes y se jactan de la abundancia de sus riquezas?

7 Н и един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

Nadie puede en manera alguna redimir a su hermano, ni dar a Dios rescate por él,

8 ( Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

porque la redención de su alma es muy costosa, y debe abandonar el intento para siempre,

9 Т а да живее вечно И да не види изтление.

para que viva eternamente, para que no vea corrupción.

10 З ащото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

Porque él ve que aun los sabios mueren; el torpe y el necio perecen de igual manera, y dejan sus riquezas a otros.

11 Т айната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

Su íntimo pensamiento es que sus casas serán eternas, y sus moradas por todas las generaciones; y a sus tierras han dado sus nombres.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

Mas el hombre, en su vanagloria, no permanecerá; es como las bestias que perecen.

13 Т ова е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

Este es el camino de los insensatos, y de los que después de ellos aprueban sus palabras. (Selah )

14 Н азначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

Como ovejas son destinados para el Seol, la muerte los pastoreará, los rectos los regirán por la mañana; su forma será para que el Seol la consuma, de modo que no tienen morada.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

Pero Dios redimirá mi alma del poder del Seol, pues El me recibirá. (Selah)

16 Н е бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

No temas cuando alguno se enriquece, cuando la gloria de su casa aumenta;

17 З ащото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,

porque nada se llevará cuando muera, ni su gloria descenderá con él.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.

Aunque mientras viva, a sí mismo se felicite (y aunque los hombres te alaben cuando prosperes),

19 П ак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.

irá a reunirse con la generación de sus padres, quienes nunca verán la luz.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

El hombre en su vanagloria, pero sin entendimiento, es como las bestias que perecen.