1 И ма време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

Hay un tiempo señalado para todo, y hay un tiempo para cada suceso bajo el cielo:

2 В реме за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

tiempo de nacer, y tiempo de morir; tiempo de plantar, y tiempo de arrancar lo plantado;

3 В реме за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

tiempo de matar, y tiempo de curar; tiempo de derribar, y tiempo de edificar;

4 В реме за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

tiempo de llorar, y tiempo de reír; tiempo de lamentarse, y tiempo de bailar;

5 В реме за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

tiempo de lanzar piedras, y tiempo de recoger piedras; tiempo de abrazar, y tiempo de rechazar el abrazo;

6 В реме за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

tiempo de buscar, y tiempo de dar por perdido; tiempo de guardar, y tiempo de desechar;

7 В реме за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

tiempo de rasgar, y tiempo de coser; tiempo de callar, y tiempo de hablar;

8 В реме за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

tiempo de amar, y tiempo de odiar; tiempo de guerra, y tiempo de paz.

9 К аква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?

¿Qué saca el trabajador de aquello en que se afana ?

10 В идях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

He visto la tarea que Dios ha dado a los hijos de los hombres para que en ella se ocupen.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

El ha hecho todo apropiado a su tiempo. También ha puesto la eternidad en sus corazones; sin embargo, el hombre no descubre la obra que Dios ha hecho desde el principio hasta el fin.

12 П ознах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;

Sé que no hay nada mejor para ellos que regocijarse y hacer el bien en su vida;

13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

además, que todo hombre que coma y beba y vea lo bueno en todo su trabajo, eso es don de Dios.

14 П ознах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.

Sé que todo lo que Dios hace será perpetuo; no hay nada que añadirle y no hay nada que quitarle; Dios ha obrado así para que delante de El teman los hombres.

15 К аквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

Lo que es, ya ha sido, y lo que será, ya fue, y Dios busca lo que ha pasado.

16 В идях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

Aun he visto más bajo el sol: que en el lugar del derecho, está la impiedad, y en el lugar de la justicia, está la iniquidad.

17 Р екох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

Yo dije en mi corazón: al justo como al impío juzgará Dios, porque hay un tiempo para cada cosa y para cada obra.

18 Р екох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

Dije además en mi corazón en cuanto a los hijos de los hombres: Ciertamente Dios los ha probado para que vean que son sólo animales.

19 З ащото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

Porque la suerte de los hijos de los hombres y la suerte de los animales es la misma: como muere el uno así muere el otro. Todos tienen un mismo aliento de vida; el hombre no tiene ventaja sobre los animales, porque todo es vanidad.

20 В сички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Todos van a un mismo lugar. Todos han salido del polvo y todos vuelven al polvo.

21 К ой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?

¿Quién sabe que el aliento de vida del hombre asciende hacia arriba y el aliento de vida del animal desciende hacia abajo, a la tierra?

22 В идях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?

Y he visto que no hay nada mejor para el hombre que gozarse en sus obras, porque esa es su suerte. Porque ¿quién le hará ver lo que ha de suceder después de él ?