1 Т огава Иов в отговор рече:

Entonces respondió Job y dijo:

2 Д о кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

¿Hasta cuándo me angustiaréis y me aplastaréis con palabras?

3 Д есет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

Estas diez veces me habéis insultado, ¿no os da vergüenza perjudicarme?

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Aunque en verdad yo haya errado, mi error queda conmigo.

5 А ко непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

Si en verdad os jactáis contra mí, y comprobáis mi oprobio,

6 З найте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

sabed ahora que Dios me ha agraviado y me ha envuelto en su red.

7 Е то, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

He aquí, yo grito: “¡Violencia!”, pero no obtengo respuesta; clamo pidiendo ayuda, pero no hay justicia.

8 Т ой е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

El ha amurallado mi camino y no puedo pasar, y ha puesto tinieblas en mis sendas.

9 С ъблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

Me ha despojado de mi honor y quitado la corona de mi cabeza.

10 С ъкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

Me destruye por todos lados, y perezco, y como a un árbol ha arrancado mi esperanza.

11 З апалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

También ha encendido su ira contra mí y me ha considerado su enemigo.

12 П олковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

Se concentran a una sus ejércitos, preparan su camino de asalto contra mí, y alrededor de mi tienda acampan.

13 О тдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

El ha alejado de mí a mis hermanos, y mis conocidos están apartados completamente de mí.

14 О ставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

Mis parientes me fallaron y mis íntimos amigos me han olvidado.

15 О ния, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

Los moradores de mi casa y mis criadas me tienen por extraño, extranjero soy a sus ojos.

16 В икам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

Llamo a mi siervo, y no responde, con mi propia boca tengo que rogarle.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

Mi aliento es odioso a mi mujer, y soy repugnante a mis propios hermanos.

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

Hasta los niños me desprecian, me levanto, y hablan contra mí.

19 В сичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

Todos mis compañeros me aborrecen, y los que amo se han vuelto contra mí.

20 К остите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

Mis huesos se pegan a mi piel y a mi carne, y sólo he escapado con la piel de mis dientes.

21 С милете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Tened piedad, tened piedad de mí, vosotros mis amigos, porque la mano de Dios me ha herido.

22 З ащо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

¿Por qué me perseguís como Dios lo hace, y no os saciáis ya de mi carne?

23 О , да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

¡Oh, si mis palabras se escribieran, si se grabaran en un libro!

24 Д а се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

¡Si con cincel de hierro y con plomo fueran esculpidas en piedra para siempre!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

Yo sé que mi Redentor vive, y al final se levantará sobre el polvo.

26 И , като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

Y después de deshecha mi piel, aun en mi carne veré a Dios;

27 К огото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

al cual yo mismo contemplaré, y a quien mis ojos verán y no los de otro. ¡Desfallece mi corazón dentro de mí!

28 А ко кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

Si decís: “¿Cómo le perseguiremos ?”, y: “¿Qué pretexto hallaremos contra él ?”,

29 Т огава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

temed la espada vosotros mismos, porque el furor trae el castigo de la espada para que sepáis que hay juicio.