1 ( По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

Oh Dios, con nuestros oídos hemos oído, nuestros padres nos han contado la obra que hiciste en sus días, en los tiempos antiguos.

2 Т и си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Tú con tu mano echaste fuera las naciones, y a ellos los plantaste. Afligiste a los pueblos, y a ellos los hiciste crecer.

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

Pues no por su espada tomaron posesión de la tierra, ni su brazo los salvó, sino tu diestra y tu brazo, y la luz de tu presencia, porque te complaciste en ellos.

4 Т и си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

Tú eres mi Rey, oh Dios; manda victorias a Jacob.

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

Contigo rechazaremos a nuestros adversarios; en tu nombre hollaremos a los que contra nosotros se levanten.

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

Porque yo no confiaré en mi arco, ni me salvará mi espada;

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

pues tú nos has salvado de nuestros adversarios, y has avergonzado a los que nos aborrecen.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).

En Dios nos hemos gloriado todo el día, y por siempre alabaremos tu nombre. (Selah )

9 Н о сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

Sin embargo, tú nos has rechazado y nos has confundido, y no sales con nuestros ejércitos.

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

Nos haces retroceder ante el adversario, y los que nos aborrecen tomaron botín para sí.

11 П редал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

Nos entregas como ovejas para ser devorados, y nos has esparcido entre las naciones.

12 П родал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

Vendes a tu pueblo a bajo precio, y no te has beneficiado con su venta.

13 П равиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

Nos haces el oprobio de nuestros vecinos, escarnio y burla de los que nos rodean.

14 П равиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

Nos pones por proverbio entre las naciones, causa de risa entre los pueblos.

15 В секи ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

Todo el día mi ignominia está delante de mí, y la vergüenza de mi rostro me ha abrumado,

16 П оради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

por la voz del que me reprocha y vitupera, por la presencia del enemigo y del vengativo.

17 В сичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

Todo esto nos ha sobrevenido, pero no nos hemos olvidado de ti, ni hemos faltado a tu pacto.

18 С ърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

No se ha vuelto atrás nuestro corazón, ni se han desviado nuestros pasos de tu senda;

19 М акар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

sin embargo, nos has quebrantado en la región de los chacales, y nos has cubierto con la sombra de la muerte.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

Si nos hubiéramos olvidado del nombre de nuestro Dios, o extendido nuestras manos a un dios extraño,

21 Т о не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

¿no se habría dado cuenta Dios de esto? Pues El conoce los secretos del corazón.

22 Н е! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

Pero por causa tuya nos matan cada día; se nos considera como ovejas para el matadero.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

¡Despierta! ¿Por qué duermes, Señor ? ¡Levántate! No nos rechaces para siempre.

24 З ащо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

¿Por qué escondes tu rostro y te olvidas de nuestra aflicción y de nuestra opresión ?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

Porque nuestra alma se ha hundido en el polvo; nuestro cuerpo está pegado a la tierra.

26 С тани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

¡Levántate! Sé nuestra ayuda, y redímenos por amor de tu misericordia.