1 ( По слав. 43.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

Oh Dios, con nuestros oídos hemos oído, nuestros padres nos han contado la obra que hiciste en sus días, en los tiempos antiguos.

2 Т и си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил.

Tú con tu mano echaste fuera las naciones, y a ellos los plantaste. Afligiste a los pueblos, y a ellos los hiciste crecer.

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.

Pues no por su espada tomaron posesión de la tierra, ni su brazo los salvó, sino tu diestra y tu brazo, y la luz de tu presencia, porque te complaciste en ellos.

4 Т и си Цар мой, Боже; заповядай да стават победи за Яков.

Tú eres mi Rey, oh Dios; manda victorias a Jacob.

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.

Contigo rechazaremos a nuestros adversarios; en tu nombre hollaremos a los que contra nosotros se levanten.

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми.

Porque yo no confiaré en mi arco, ni me salvará mi espada;

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни и си посрамил онези, които ни мразят.

pues tú nos has salvado de nuestros adversarios, y has avergonzado a los que nos aborrecen.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден и името Ти ще славословим довека. (Села.)

En Dios nos hemos gloriado todo el día, y por siempre alabaremos tu nombre. (Selah )

9 Н о сега Ти си ни отхвърлил и посрамил и не излизаш вече с нашите войски.

Sin embargo, tú nos has rechazado y nos has confundido, y no sales con nuestros ejércitos.

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни ни обират за себе си.

Nos haces retroceder ante el adversario, y los que nos aborrecen tomaron botín para sí.

11 П редал си ни като овце за ядене и си ни разпръснал между народите.

Nos entregas como ovejas para ser devorados, y nos has esparcido entre las naciones.

12 П родал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената им.

Vendes a tu pueblo a bajo precio, y no te has beneficiado con su venta.

13 П равиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на онези, които са около нас.

Nos haces el oprobio de nuestros vecinos, escarnio y burla de los que nos rodean.

14 П равиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената.

Nos pones por proverbio entre las naciones, causa de risa entre los pueblos.

15 В секи ден позорът ми е пред мен и срамът на лицето ми ме покрива

Todo el día mi ignominia está delante de mí, y la vergüenza de mi rostro me ha abrumado,

16 п оради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.

por la voz del que me reprocha y vitupera, por la presencia del enemigo y del vengativo.

17 В сичко това дойде върху нас; обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.

Todo esto nos ha sobrevenido, pero no nos hemos olvidado de ti, ni hemos faltado a tu pacto.

18 С ърцето ни не се върна назад, нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,

No se ha vuelto atrás nuestro corazón, ni se han desviado nuestros pasos de tu senda;

19 м акар Ти да си ни съкрушил в пусто място и да си ни покрил с мрачна сянка.

sin embargo, nos has quebrantado en la región de los chacales, y nos has cubierto con la sombra de la muerte.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог или сме прострели ръцете си към чужд бог,

Si nos hubiéramos olvidado del nombre de nuestro Dios, o extendido nuestras manos a un dios extraño,

21 т о няма ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

¿no se habría dado cuenta Dios de esto? Pues El conoce los secretos del corazón.

22 Н е! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, смятани сме като овце за клане.

Pero por causa tuya nos matan cada día; se nos considera como ovejas para el matadero.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги.

¡Despierta! ¿Por qué duermes, Señor ? ¡Levántate! No nos rechaces para siempre.

24 З ащо криеш лицето Си и забравяш неволята ни и угнетението ни?

¿Por qué escondes tu rostro y te olvidas de nuestra aflicción y de nuestra opresión ?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята.

Porque nuestra alma se ha hundido en el polvo; nuestro cuerpo está pegado a la tierra.

26 С тани да ни помогнеш и ни избави заради милосърдието Си.

¡Levántate! Sé nuestra ayuda, y redímenos por amor de tu misericordia.