1 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност - аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас, -

Y yo mismo, Pablo, os ruego por la mansedumbre y la benignidad de Cristo, yo, que soy humilde cuando estoy delante de vosotros, pero osado para con vosotros cuando estoy ausente,

2 м оля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които смятат, че ние постъпваме по плът.

ruego, pues, que cuando esté presente, no tenga que ser osado con la confianza con que me propongo proceder resueltamente contra algunos que nos consideran como si anduviéramos según la carne.

3 З ащото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

Pues aunque andamos en la carne, no luchamos según la carne;

4 З ащото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.

porque las armas de nuestra contienda no son carnales, sino poderosas en Dios para la destrucción de fortalezas;

5 П онеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.

destruyendo especulaciones y todo razonamiento altivo que se levanta contra el conocimiento de Dios, y poniendo todo pensamiento en cautiverio a la obediencia de Cristo,

6 И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

y estando preparados para castigar toda desobediencia cuando vuestra obediencia sea completa.

7 В ие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови.

Vosotros veis las cosas según la apariencia exterior. Si alguno tiene confianza en sí mismo de que es de Cristo, considere esto dentro de sí otra vez: que así como él es de Cristo, también lo somos nosotros.

8 З ащото ако бих се похвалил малко повечко с нашата власт, която Господ даде за вашето назидание, а не за сриването ви, не бих се засрамил.

Pues aunque yo me gloríe más todavía respecto de nuestra autoridad, que el Señor nos dio para edificación y no para vuestra destrucción, no me avergonzaré,

9 О баче нека не се покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

para que no parezca como que deseo asustaros con mis cartas.

10 П онеже някои казват: Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето - нищожно.

Porque ellos dicen: Las cartas son severas y duras, pero la presencia física es poco impresionante, y la manera de hablar menospreciable.

11 Т акъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

Esto tenga en cuenta tal persona: que lo que somos en palabra por carta, estando ausentes, lo somos también en hechos, estando presentes.

12 З ащото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

Porque no nos atrevemos a contarnos ni a compararnos con algunos que se alaban a sí mismos; pero ellos, midiéndose a sí mismos y comparándose consigo mismos, carecen de entendimiento.

13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

Mas nosotros no nos gloriaremos desmedidamente, sino dentro de la medida de la esfera que Dios nos señaló como límite para llegar también hasta vosotros.

14 З ащото ние не се простираме прекомерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

Pues no nos excedemos a nosotros mismos, como si no os hubiéramos alcanzado, ya que nosotros fuimos los primeros en llegar hasta vosotros con el evangelio de Cristo;

15 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, т. е. с чужди трудове, а имаме надежда, че с растежа на вярата ви ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,

no gloriándonos desmedidamente, esto es, en los trabajos de otros, sino teniendo la esperanza de que conforme vuestra fe crezca, nosotros seremos, dentro de nuestra esfera, engrandecidos aún más por vosotros,

16 т ака че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

para anunciar el evangelio aun a las regiones que están más allá de vosotros, y para no gloriarnos en lo que ya se ha hecho en la esfera de otro.

17 А който се хвали, с Господа да се хвали.

Pero el que se gloria, que se glorie en el Señor.

18 З ащото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва.

Porque no es aprobado el que se alaba a sí mismo, sino aquel a quien el Señor alaba.