1 А з съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

Yo soy el hombre que ha visto la aflicción bajo la vara de su furor.

2 Т ой ме е водил и завел в тъмнина, а не в светлина.

El me ha llevado y me ha hecho andar en tinieblas y no en luz.

3 Н авярно против мен обръща повторно ръката Си всеки ден.

Ciertamente contra mí ha vuelto y revuelto su mano todo el día.

4 З астари плътта и кожата ми; строши костите ми.

Ha hecho que se consuman mi carne y mi piel, ha quebrado mis huesos.

5 И здигна против мен укрепления; и ме окръжи с горест и труд.

Me ha sitiado y rodeado de amargura y de fatiga.

6 С ложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

En lugares tenebrosos me ha hecho morar, como los que han muerto hace tiempo.

7 О бгради ме и не мога да изляза; отегчи веригите ми.

Con muro me ha cercado y no puedo salir, ha hecho pesadas mis cadenas.

8 О ще и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

Aun cuando clamo y pido auxilio, El cierra el paso a mi oración.

9 О гради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

Ha cerrado mis caminos con piedra labrada, ha hecho tortuosos mis senderos.

10 С тана за мене като мечка в засада, като лъв в скришни места.

El es para mí como oso en acecho, como león en lugares ocultos.

11 О тби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

Ha desviado mis caminos y me ha destrozado, me ha dejado desolado.

12 О пъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

Ha entesado su arco y me ha puesto como blanco de la flecha.

13 з аби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

Hizo que penetraran en mis entrañas las flechas de su aljaba.

14 С танах за присмех на целия си народ и за песен на тях цял ден.

He venido a ser objeto de burla de todo mi pueblo, su copla todo el día.

15 Н асити ме с горчивини; опи ме с пелин.

El me ha llenado de amargura, me ha embriagado con ajenjo.

16 П ри това счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

Ha quebrado con guijarro mis dientes, ha hecho que me revuelque en el polvo.

17 О тблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

Y mi alma ha sido privada de la paz, he olvidado la felicidad.

18 И казах: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

Digo, pues: Ha perecido mi vigor, y mi esperanza que venía del Señor.

19 П омни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката.

Acuérdate de mi aflicción y de mi vagar, del ajenjo y de la amargura.

20 Д ушата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко.

Ciertamente lo recuerda y se abate mi alma dentro de mí.

21 О баче това си наумявам, поради което имам и надежда:

Esto traigo a mi corazón, por esto tengo esperanza:

22 ч е по милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му.

Que las misericordias del Señor jamás terminan, pues nunca fallan sus bondades;

23 Т е се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.

son nuevas cada mañana; ¡grande es tu fidelidad!

24 Г оспод е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

El Señor es mi porción —dice mi alma — por eso en El espero.

25 Б лаг е Господ към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

Bueno es el Señor para los que en El esperan, para el alma que le busca.

26 Д обро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

Bueno es esperar en silencio la salvación del Señor.

27 Д обро е за човека да носи хомот в младостта си.

Bueno es para el hombre llevar el yugo en su juventud.

28 Н ека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

Que se siente solo y en silencio ya que El se lo ha impuesto;

29 Н ека сложи устата си в пръстта, дано има още надежда.

que ponga su boca en el polvo, quizá haya esperanza;

30 Н ека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

que dé la mejilla al que lo hiere; que se sacie de oprobios.

31 З ащото Господ не отхвърля довека.

Porque no rechaza para siempre el Señor,

32 П онеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

antes bien, si aflige, también se compadecerá según su gran misericordia.

33 З ащото не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките деца.

Porque El no castiga por gusto, ni aflige a los hijos de los hombres.

34 Д а се тъпчат с крака всичките затворници на света,

Aplastar bajo los pies a todos los prisioneros de un país,

35 д а се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

privar del derecho a un hombre en presencia del Altísimo,

36 д а се онеправдава човекът в делото му - Господ не одобрява това.

defraudar a un hombre en su litigio: estas cosas no aprueba el Señor.

37 К ой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ?

¿Quién es aquel que habla y así sucede, a menos que el Señor lo haya ordenado ?

38 О т устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?

¿No salen de la boca del Altísimo tanto el mal como el bien ?

39 З ащо би възроптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

¿Por qué ha de quejarse el ser viviente? ¡ Sea valiente frente a sus pecados!

40 Н ека издирим и изпитаме пътищата си и нека се върнем при Господа.

Examinemos nuestros caminos y escudriñémos los, y volvamos al Señor;

41 Н ека издигнем сърцата и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека кажем:

alcemos nuestro corazón en nuestras manos hacia Dios en los cielos.

42 С ъгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

Nosotros hemos transgredido y nos hemos rebelado; tú no has perdonado.

43 П окрил си се с гняв и си ни гонил; убил си, без да пощадиш.

Te has cubierto de ira y nos has perseguido; has matado y no has perdonado.

44 П окрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

Te has cubierto de una nube para que no pase la oración.

45 Н аправил си ни като помия и смет сред племената.

Basura y escoria nos has hecho en medio de los pueblos.

46 В сичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

Han abierto su boca contra nosotros todos nuestros enemigos.

47 С трахът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

Terror y foso nos han sobrevenido, desolación y destrucción.

48 В одни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на народа ми.

Arroyos de agua derraman mis ojos a causa de la destrucción de la hija de mi pueblo.

49 О кото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,

Mis ojos fluyen sin cesar, ya que no hay descanso

50 д окато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

hasta que mire y vea el Señor desde los cielos.

51 О кото ми прави душата ми да ме боли поради всички дъщери на града ми.

Mis ojos causan dolor a mi alma por todas las hijas de mi ciudad.

52 О нези, които са ми неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

Constantemente me han dado caza como a un ave mis enemigos, sin haber causa;

53 О тнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене.

silenciaron mi vida en la fosa, pusieron piedra sobre mí.

54 В оди стигнаха над главата ми; казах: Свърших се.

Cubrieron las aguas mi cabeza, dije: ¡Estoy perdido!

55 П ризовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

Invoqué tu nombre, oh Señor, desde la fosa más profunda.

56 Т и чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;

Tú oíste mi voz: No escondas tu oído a mi clamor, a mi grito de auxilio.

57 п риближил си се в деня, когато Те призовах, казал си: Не бой се.

Te acercaste el día que te invoqué, dijiste: No temas.

58 З астъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

Tú has defendido, oh Señor, la causa de mi alma, tú has redimido mi vida.

59 В идял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

Tú has visto, oh Señor, mi opresión, juzga mi causa.

60 В идял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

Has visto toda su venganza, todas sus tramas contra mí.

61 Т и си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

Has oído sus oprobios, oh Señor, todas sus tramas contra mí;

62 д умите на онези, които се повдигат против мене цял ден.

los labios de mis agresores y sus murmuraciones están contra mí todo el día.

63 В иж, когато седят и когато стават, аз съм им песен.

Se sienten o se levanten, míra los, yo soy el objeto de su copla.

64 Щ е им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

Tú les darás su pago, oh Señor, conforme a la obra de sus manos.

65 щ е им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

Les darás dureza de corazón, tu maldición será sobre ellos.

66 щ е ги прогониш с гняв и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.

Los perseguirás con ira y los destruirás de debajo de los cielos del Señor.