1 ( По слав. 126.) Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражарят.

Si el Señor no edifica la casa, en vano trabajan los que la edifican; si el Señor no guarda la ciudad, en vano vela la guardia.

2 Б езполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкова късно и да ядете хляба на труда, тъй като и в сън Господ дава на възлюбения Си.

Es en vano que os levantéis de madrugada, que os acostéis tarde, que comáis el pan de afanosa labor, pues El da a su amado aun mientras duerme.

3 Е то, наследство от Господа са синовете и награда от Него е плодът на утробата.

He aquí, don del Señor son los hijos; y recompensa es el fruto del vientre.

4 К акто са стрелите в ръката на силния, така са синовете на младостта.

Como flechas en la mano del guerrero, así son los hijos tenidos en la juventud.

5 Б лазе на онзи човек, който е напълнил колчана си с тях! Такива няма да се посрамят, когато говорят с неприятелите си при градската порта.

Bienaventurado el hombre que de ellos tiene llena su aljaba; no será avergonzado cuando hable con sus enemigos en la puerta.