1 ( По слав. 38.) За първия певец Едутун. Давидов псалом. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият.

Yo dije: Guardaré mis caminos, para no pecar con mi lengua; guardaré mi boca como con mordaza, mientras el impío esté en mi presencia.

2 С танах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше.

Enmudecí y callé; guardé silencio aun acerca de lo bueno, y se agravó mi dolor.

3 С горещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах:

Ardía mi corazón dentro de mí; mientras meditaba, se encendió el fuego; entonces dije con mi lengua:

4 Н аучи ме, Господи, за кончината ми и за броя на дните ми - какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен.

Señor, hazme saber mi fin, y cuál es la medida de mis días, para que yo sepa cuán efímero soy.

5 Е то, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

He aquí, tú has hecho mis días muy breves, y mi existencia es como nada delante de ti; ciertamente todo hombre, aun en la plenitud de su vigor, es sólo un soplo. (Selah )

6 н аистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.

Sí, como una sombra anda el hombre; ciertamente en vano se afana; acumula riquezas, y no sabe quién las recogerá.

7 И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб.

Y ahora, Señor, ¿qué espero? En ti está mi esperanza.

8 И збави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния.

Líbrame de todas mis transgresiones; no me hagas la burla de los necios.

9 О немях, не си отворих устата, понеже Ти стори това.

Mudo me he quedado, no abro la boca, porque tú eres el que ha obrado.

10 О тдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам.

Quita de mí tu plaga; por la dureza de tu mano estoy pereciendo.

11 К огато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)

Con castigos corriges al hombre por su iniquidad; como la polilla, consumes lo que es más precioso para él; ciertamente, todo hombre es sólo un soplo. (Selah)

12 П ослушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи.

Escucha mi oración, oh Señor, y presta oído a mi clamor; no guardes silencio ante mis lágrimas; porque extranjero soy junto a ti, peregrino, como todos mis padres.

13 О стави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

Aparta de mí tu mirada, para poder alegrarme, antes de que me vaya de aquí, y ya no exista.