1 ( По слав. 94.) Елате да запеем на Господа, да възкликнем към Канарата на нашето спасение.

Venid, cantemos con gozo al Señor, aclamemos con júbilo a la roca de nuestra salvación.

2 Д а застанем пред Него със славословие, с псалми да възкликнем към Него,

Vengamos ante su presencia con acción de gracias; aclamémosle con salmos.

3 з ащото Господ е велик Бог и велик Цар над всички богове.

Porque Dios grande es el Señor, y Rey grande sobre todos los dioses,

4 В Неговата ръка са земните дълбочини; и височините на планините са Негови.

en cuya mano están las profundidades de la tierra; suyas son también las cumbres de los montes.

5 Н егово е морето, дори Той го е направил; и ръцете Му създадоха сушата.

Suyo es el mar, pues El lo hizo, y sus manos formaron la tierra firme.

6 Е лате да се поклоним и да паднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател;

Venid, adoremos y postrémonos; doblemos la rodilla ante el Señor nuestro Hacedor.

7 з ащото Той е наш Бог и ние сме народ на пасбището Му и овце в ръката Му. Днес, ако искате да слушате гласа Му,

Porque El es nuestro Dios, y nosotros el pueblo de su prado y las ovejas de su mano. Si oís hoy su voz,

8 н е закоравявайте сърцата си, както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

no endurezcáis vuestro corazón como en Meriba, como en el día de Masah en el desierto,

9 к огато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме и видяха какво сторих.

cuando vuestros padres me tentaron, me probaron, aunque habían visto mi obra.

10 Ч етиридесет години негодувах против това поколение и казах: Тези хора се заблуждават в сърцето си и не са познали Моите пътища;

Por cuarenta años me repugnó aquella generación, y dije: Es un pueblo que se desvía en su corazón y no conocen mis caminos.

11 з атова се заклех в гнева Си, че няма да влязат в Моята почивка.

Por tanto, juré en mi ira: Ciertamente no entrarán en mi reposo.