1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

Mejor es el buen nombre que el buen ungüento, y el día de la muerte que el día del nacimiento.

2 П о-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

Mejor es ir a una casa de luto que ir a una casa de banquete, porque aquello es el fin de todo hombre, y al que vive lo hará reflexionar en su corazón.

3 П о-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Mejor es la tristeza que la risa, porque cuando el rostro está triste el corazón puede estar contento.

4 С ърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

El corazón de los sabios está en la casa del luto, mientras que el corazón de los necios está en la casa del placer.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

Mejor es oír la reprensión del sabio que oír la canción de los necios.

6 з ащото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Porque como crepitar de espinos bajo la olla, así es la risa del necio. Y también esto es vanidad.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

Ciertamente la opresión enloquece al sabio, y el soborno corrompe el corazón.

8 З а предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

Mejor es el fin de un asunto que su comienzo; mejor es la paciencia de espíritu que la altivez de espíritu.

9 Н е бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

No te apresures en tu espíritu a enojarte, porque el enojo se anida en el seno de los necios.

10 Д а не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

No digas: ¿Por qué fueron los días pasados mejores que éstos? Pues no es sabio que preguntes sobre esto.

11 М ъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

Buena es la sabiduría con herencia, y provechosa para los que ven el sol.

12 з ащото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

Porque la sabiduría protege como el dinero protege; pero la ventaja del conocimiento es que la sabiduría preserva la vida de sus poseedores.

13 Р азгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Considera la obra de Dios: porque ¿quién puede enderezar lo que El ha torcido ?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

Alégrate en el día de la prosperidad, y en el día de la adversidad considera: Dios ha hecho tanto el uno como el otro para que el hombre no descubra nada que suceda después de él.

15 В сичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

He visto todo durante mi vida de vanidad: hay justo que perece en su justicia, y hay impío que alarga su vida en su perversidad.

16 Н е ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

No seas demasiado justo, ni seas sabio en exceso. ¿Por qué has de destruirte?

17 Н е ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

No seas demasiado impío, ni seas necio. ¿Por qué has de morir antes de tu tiempo ?

18 Д обре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

Bueno es que retengas esto sin soltar aquello de tu mano; porque el que teme a Dios se sale con todo ello.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

La sabiduría hace más fuerte al sabio que diez gobernantes que haya en una ciudad.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

Ciertamente no hay hombre justo en la tierra que haga el bien y nunca peque.

21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

Tampoco tomes en serio todas las palabras que se hablan, no sea que oigas a tu siervo maldecirte.

22 з ащото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

Porque tú también te das cuenta que muchas veces has maldecido a otros de la misma manera.

23 В сичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

Todo esto probé con sabiduría, y dije: Seré sabio; pero eso estaba lejos de mí.

24 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

Está lejos lo que ha sido, y en extremo profundo. ¿Quién lo descubrirá ?

25 А з отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

Dirigí mi corazón a conocer, a investigar y a buscar la sabiduría y la razón, y a reconocer la maldad de la insensatez y la necedad de la locura.

26 И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

Y hallé más amarga que la muerte a la mujer cuyo corazón es lazos y redes, cuyas manos son cadenas. El que agrada a Dios escapará de ella, pero el pecador será por ella apresado.

27 В иж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

Mira —dice el Predicador— he descubierto esto, agregando una cosa a otra para hallar la razón,

28 ( и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

que mi alma está todavía buscando mas no ha hallado: He hallado a un hombre entre mil, pero mujer entre todas éstas no he hallado.

29 Е то, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.

Mira, sólo esto he hallado: que Dios hizo rectos a los hombres, pero ellos se buscaron muchas artimañas.